Деян Енев и Ангел Иванов в разговор за Бог и вярата

Някакви седмици след Рождеството, когато сме празнували рождението Му, а преди всичко е трябвало и трябва да Му благодарим за Доброто. И едни месеци, преди да имаме повод да осъзнаем саможертвата – толкова висша, чиста форма на любов. "Какво се случва" повдига завесата на най-голямото тайнство – Бог.

Бог е Създател, но и Спасител. А ние, хората, имаме нужда от спасение. В делника, а със сигурност и в празника. В професионалното ни време на пренасищане и забогатяване чрез обедняване и още повече в личното ни време, в което се губим и намираме в себе си. Стига демоните ни да спят, ако може някак по-задълго.

Темата в предаването е голяма, пренебрегвана и тежка, но не защото е трудно да се говори за Бога, а защото предпочитаме да не го правим. Поне не пред хората. Всъщност Бог не е тема, той е просто Всичко – пътят, вярата, добротата, смисълът, нежеланите разговори за смърт, страдание, вечни изпитания, изкуплението и прошката, той е истината, за която мечтаем и която също толкова силно не искаме.

В "Какво се случва" се повдигнаха въпросите за твореца и неговото творение, за духовното в един почти бездуховен свят, за всичко, което често се говори от ефира, че е ценно, важно и безкрайно необходимо, защото без изкуство и култура човекът е изгубен. И ако е така наистина, как именно изкуството и съвременната култура обговарят Бог и вярата? Създават ли и те творение, в което душата да ликува? Водят ли ни към Него, но тихо, без много думи или въобще без думи, или и те като медиите стъпват върху тънък лед и вместо да бъдат трибуна, от която проповедта за единство и любов да се чуе, дават повод за поредното разединение и призовават за конфликт?

Над това разсъждават писателят Деян Енев и журналистът и автор на сборника с разкази "Техническа проверка" Ангел Иванов.

"Вярата е онази стаичка вътре в нас, където сме си само ние. Радваме ѝ се, искаме да я има, но това не е стаичка, на която да отваряш вратите и постоянно да пускаш хора вътре или пък да я излагаш на показ на площада“, смята Деян Енев. Според него в изкуството апологетиката е противопоказна. Обикновеното, нормалното, привидно нецърковно писане, в което е заложено истинското зърно, всъщност върши повече работа. Като разказите на Йовков, в които откриваме отношението на човека към човека.

"В крайна сметка това е една тема, която ни определя веднъж като човеци и втори път като български човеци. Тъй че най-нормалното нещо е тя да присъства в дневния ред на обществото – в медиите и сред нас в делничните ни разговори и прочее“, твърди Ангел Иванов. Той е на мнение, че "да говориш прекалено, още повече да говориш скучно за такава тайна, каквато е вярата и личната връзка на човека с Бога, може значително да навреди на хората, отколкото да им помогне".

Защо в днешно време ни е трудно да не влизаме в осъждане, да коментираме и изобличаваме процеси, а не личности? Защо съмнението, една от най-характерните човешки черти, е сред нужните ни съставки за връзка с Бог? Защо се доближаваме до Него много повече, когато сме най-грешни? Защо в тишината, в мълчанието си казваме онова, което с думи не можем? Кога компромисите са допустими във вярата и колко малко ни трябва всъщност, за да разберем, че любовта е истината?

Чуйте за всичко това в звуковия файл.