Често чувам, че живеем във време на контрасти и противоречия. Делим се на „-фили“ и „-фоби“, на българи и македонци, на млади и възрастни, на знаещи и незнаещи. Но като сякаш забравяме, че и едните, и другите са наши близки, приятели, роднини. И за всичките деления виновници сме ние самите. Ние създаваме положителното отношение у всеки. Ние сме и тези, които рушим изграденото. И това важи на всички нива.
Докато македонците не допускат български граждани на територията си, ние – българите не оставаме по-назад. Атакуваме така или иначе неизползваемия културен център в Благоевград. Пишем се за цивилизовани европейци, докато спираме тяхното бъдеще в Европа, а в същото време типично по балкански отвръщаме с вандалщина. И вместо да показваме и търсим нашата европейска идентичност, ние все още се стремим към „Българията на три морета“, която едва ли някога ще съществува отново.
Но България отдавна не е на три морета, a на много повече. Тя владее част от науката на цял един континент. И докато българският научноизследователски кораб е посрещнат с военни почести, оркестър и мажоретки в Аржентина от латиноамериканците, радващи се на бъдещите български научни успехи, които предстои да станат факт на Ледения континент. Ние тук се оплакваме се от „тежките“ зимни условия - през зимата. Зима, която ние – цялото човечество, допуснахме да ни изненада с топлите си температури и липсата на смях от пързалящи се с шейни деца по улиците. А и изпадаме в недоумение откъде са се взели опустошителните земетресения и наводнения.
И всичко заради нашата всеобща безотговорност. Липса на ангажираност към бъдещите поколения – онези, които гледаме по улиците и цъкаме с уста, чудейки се на ниското им ниво на обща култура.
Но не са виновни младите хора – не са виновни, че родителите им са заминали в чужбина и са ги оставили на бабите и дядовците да ги отглеждат, не са виновни младите за липсата си на добро възпитание или знания, не са виновни, че образователната ни система куца. Виновен си ти. Виновен съм аз. Виновно е цялото ни общество, затова че си мълчи и не отстоява позицията си. Затова, че гледаме как да живеем ден за ден, но не помисляме за живота ни след 20, 30 или 50 години. За живота на нашите деца и внуци.
Но на нас ни харесва да живеем в тишина. Ядосваме се пред телевизорите и радиоапаратите си на поредната глупост, изтърсена от някого, но в същото време избираме кмет на населеното си място, който да е от управляващата партия, само защото се надяваме, че така мястото, където живеем ще получи повече пари и ще изглежда по-добре, а после отново плюем този, който ние сме си избрали.
И докато една частна медия се хвали с огромните си свръхмодерни студия от ново измерение, друга една медия заради слабата си защита е върната в Средновековието и както изглежда май там ще си остане. Качественото съдържание, което всички очакват от нея, трудно може да се постигне, когато липсва и добро финансово стимулиране на служителите ѝ.
А както знаем, днешните модерни млади хора трудно остават на работно място, където няма нормални условия на труд. Затова млади хора в тази медия почти няма, а тези с опит няма на кого да предадат знанията и уменията си. И този сценарий се повтаря в множество сфери и множество ситуации.
И какво предстои? Пак да гледаме с надежда към бъдещето. Но надеждата, въпреки че умира последна, и тя умира. В утрешният ден България все още няма да се е върнала на три морета, зимата и снега може въобще да ги няма, младите хора вече няма да са млади, а мечтите им може да са пропилени.
Ето защо е нужно да положим малко повече усилия днес. Да спрем да се оплакваме, да погледнем смело към Европата, да преодолеем различията си, да се обединяваме, за да търсим онова по-добро бъдеще за младите, в което да могат да мечтаят смело и да покоряват нови планети.
Чуйте коментара в звуковия файл.
Елена Веселинова е студент по медицина в СУ "Св. Климент Охридски", а Рая Баева – студент по фармация. Специализация в Тунис – пустиня, оазиси, бедуини и камили. В Италия – "студентска" Болоня и "аристократична" Флоренция. История на фармацията – между Гален и Баба Яга. Спонтанно и интересно посещение в Будапеща – на бяло вино и газирана вода...
Хюсеин Йеменджиев , преподавател от Бургаския университет, е един от хората, които дават пример в България за успешен трансфер на научни иновации в бизнеса. Неговата компания, EnovaH2O, създава иновационни решения за мониторинг на качеството на водите и през 2018 година печели наградата за най-добър стартъп в Европа в категорията "Вода". В..
В Дома на киното на 17 декември с вход свободен от 19:20 ч. ще се състои премиерата на късометражния филм "Реките на София", представен от фондация "Колективът". За документалния филм и инициативата на "Колективът" за реките на София, която стартира преди пет години с едноименния фестивал разговаряме в "Нашият ден" с арх. Мартин Янков от..
В рубриката " Въпреки мрежата " гостува Иглика Иванова , член на УС на Коалицията за медийна грамотност с фокус върху европейската и национална политика в областта на медийната грамотност. Тя ни гостува в качеството си на редактор на българската версия на " Уикипедия " . Защо ще говорим за "Уикипедия"? Защото, най-вероятно, изобщо не сме..
Барселона по Коледа - това е едно платно, чийто художник е светлината. Тя танцува с времето и цветовете. Градът, който винаги пулсира с динамиката от туристите, забързания начин на живот, културата и морския бриз, през декември е обгърнат от едно меко, почти интимно вълшебство. Слънчевият вятър носи аромата на испанския коледен сладкиш турон, на..
Дамяна Велева от "Свободна Европа" е наградена от Антикорупционния фонд в категорията "Млад журналист" за текста ѝ: "Частен град Доспат". Как протести..
Емблематични произведения от различни периоди от творчеството на Панчо Владигеров ще прозвучат в аранжимент за глас, ударни инструменти (ксилофон и..
"Когато ме питат за кого е предназначено представлението, което правя, аз отговарям – за всички хора, малки и големи, у които детето е живо и които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg