“Надявам се държавата да реагира на това, което се случва в Турция и най-после да вземе мерки за изготвяне на цялостна стратегия за реакция на нашата държава, защото ние сме абсолютно неподготвени за земетресения, от които са настъпили разрушения и има жертви. Единственото, в което имаме готовност, са спасителни екипи“.
Това каза в интервю за БНР екологът инж. Димитър Куманов, участвал в преодоляването на последствията от бедствия в България и Албания и автор на инструкция за реакция на населението преди, по време и след земетресение.
Преди земетресението – какво зависи от нас?
Според него щетите и жертвите от земетресението могат да бъдат намалени значително. Инструкцията, която той написва е базирана на негови професионални знания, информация от интернет и неща от опита, който е натрупал при обследвания на повредени сгради след земетресението в Перник.
В ефира на “Нашият ден“ той посочва какво трябва да се знае преди земетресението. Куманов съветва при никакви обстоятелства да не се къртят стени и да се правят преустройства без сериозен конструктивен проект и посочва, че при земетресение реагират и участват всички възможни системи на сградата:
“Когато удари едно земетресение всяка налична стена във всяка сграда, ако говорим за тухлени стени, независимо колко е дебела, се съпротивлява. Самата сграда мобилизира всичките си елементи. Обследвал съм стотици сгради, които са били само с тухлени зидарии, както дебелите стени, които са по фасадите или между отделните елементи, така и по-тънките стени, които са половин тухла, когато са в едно и също направление, са имали едни и същи пукнатини. Това означава, че и по-тънката стена е поела някакви усилия, за да се спука. Нейният принос в реагирането на сградата и сигурността е по-малък, отколкото е на по-дебелите стени, но и тя се е съпротивлявала“.
“Не къртете без усилване и обстойно обследване на сградата. Апартамент никога не се оценява сам, защото в съседен или по-долен апартамент някой може да е махнал половината стени“, предупреждава инж. Куманов.
По време на труса…
“Изчакайте на най-безопасното място да премине труса и тогава напуснете спокойно. Не можете да избягате от сградата за десет секунди, нали?! А най-често тежките повреди и разрушения са на нивото на първия етаж. Тоест, там може да бъдете смачкани, докато бягате.
Не използвайте асансьор. Токът ще спре, асансьорът ще блокира и после изваждането на хора от него е много трудно. Стойте далеч от прозорците. Те могат да се счупят и да ви наранят“, съветва Куманов на страниците на инструкцията, създадена от него.
Повече за това какво да правим, ако сме заклещени в повредена сграда и какви да бъдат нашите реакции след трусовете, чуйте от пълното интервю в звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg