Вдъхновението Емили Дикинсън

Емили е бял дървен град, закътан сред ливади с детелина и овес. Къщите са квадратни, с наклонени покриви, сини кепенци, затваряни привечер, и комини – случва се през тях да се вмъкне птица, която с осаждени криле ще се защура панически из стаите. Наместо да се опитват да я прогонят, ще я опитомят, за да научат песента ѝ. 

Това е началото на първия фрагмент от есеистичната книга на канадската писателка и преводачка Доминик Фортие "Градове на хартия". Многозначително начало, като се има предвид личността на Емили Дикинсън – една от най-известните и обичани поетеси въобще, за която тя пише своя вдъхновен "биографичен роман". 

Пресъздавайки през въображението си моменти от живота на Емили Дикинсън, преплитайки ги със случки от собствения си живот, Доминик Фортие създава цялост, в която двете "общуват" през времето. Деликатността, богатият език и стил на канадската авторка постепенно и ненатрапливо въвеждат читателя в тези паралелни светове, като, разбира се, превес има разказът за американската поетеса. 

Фортие сякаш е използвала собствените си преживявания като катализатор, като начин да навлезе дълбоко в душевността и творчеството на Емили Дикинсън, което несъмнено познава добре, както и подробности от биографията ѝ. 

"Градове на хартия" ще хареса на верните почитатели на Емили Дикинсън, но вероятно ще ѝ спечели и нови.

Чуйте Калоян Игнатовски.

Снимки – изд. Лабиринт