На 14 февруари 2023 г. бе открита временна изложба "Българска археология 2022“.
Изложбата "Българска археология 2022“ може да бъде посетена в Залата за временни експозиции на НАИМ от 15 февруари до 21 май 2023 г.
Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей за шестнадесета поредна година. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 17 исторически и археологически музеи в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалните исторически музеи във Враца, Добрич, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, археологическите музеи „Проф. Рашо Рашев“, Плиска и „Старинен Несебър“, Етнографско – археологически музей Елхово, Общински исторически музей Ивайловград, историческите музеи в Мелник, Правец, Провадия и Чирпан.
Изложбата представя над 300 експоната от 30 обекта, различни като вид и хронология, от праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Дуранкулак, Порой, Юнаците, Сушина и Козарева могила, римският архитектурен комплекс при с. Стройно, община Елхово, римските градове Улпия Ексус и Сексагинта приста, крепостите Калята и Букелон, средновековните градове Плиска и Лютица, и редица други. Представени са и резултати от спасителни археологически проучвания, осъществени в различни части страната. Впечатляват находки от обекти по трасето на АМ „Хемус“ (като ранноелинистическият некропол при с. Бохот и обектът при с. Чавдарци), на жп линии (обектите при Алдомировци и Чирпан), на газопроводи (късносредновековният некропол в м. Гладно поле до Враца). За пореден път са представени спасителни проучвания по Черноморието – находки от античния некропол на Аполония Понтика, Созопол.
Сред експонатите на изложбата са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, мраморни оброчни плочки и стенни декоративни украси, ритуално огнище – есхара, сечива и оръжия, монети, и много други. Някои от най-впечатляващите находки са керамичните съдове от селищните могили при Порой и Провадия, огърлицата от селищна могила Дуранкулак, накитите и оръжията от ранноелинистическия некропол при с. Бохот, огърлица от злато и нефрит от античния некропол в м. „Морската градина“ на Аполония Понтика, оброчни плочки на Тракийския конник от римския архитектурен комплекс при с. Стройно, бронзов стилус от античната крепост „Боровец“ при с. Разлив, община Правец, златен пръстен-печат от Плиска, накити от средновековни некрополи до Враца и в Стара Загора.
На откриването присъстваха кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, служебните заместник-министри на културата доц. д-р Пламен Славов и на туризма проф. Мариела Модева, председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, дипломатически представители.
“Това е традиционна изложба, в която участват по-голямата част от археологическите музи в страната“,казва в ефира на “Нашият ден“ доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
“Това е интересно за хората, но е и коректен механизъм, защото ние работим с обществени средства и е редно хората да видят средствата, които са били похарчени през изминалата година какво се е случило и какви резултати са постигнати.
Има с какво да се похвалим археолозите. Наистина вече се превърна в клише, че имаме поредния успешен арехологически сезон, но категорично е такъв“, посочва още той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg