Павлина Желева за кинофестивала "Берлинале", войната и жанровото кино

Германската столица за 73-ти път е домакин на Берлинския международен филмов фестивал, който се завръща в обичайния си формат след две години настроги пандемични ограничения.

Във фестивалната програма от 16 до 26 февруари са включени филмови ленти, като акцент е подкрепа за хората от Украйна и Иран на фона на продължаващата война и размирици в двете страни. "Берлинале" традиционно не се съревновава по пищност и светски блясък, защото това е фестивалът с най-много прожекции.

"Специфичното за тази година е, че това е първото връщане след Covid кризата. И това е първото връщане на практика на фестивала към един добър стар формат. Също така връщане на професионалистите, журналистите и на хората, които участват във филмовата индустрия, за първи път пълноценно след тази двегодишна пауза. На практика фестивалът се обръща към самия себе си, по начина, по който винаги сме го познавали“.

Това казва в интервю за БНР Павлина Желева, продуцент и кинокритик.

За голямата награда "Златна мечка" се борят анимационни и документални филми, комедии и мелодрами, драми и исторически филми. Списъкът с претенденти включва филми от Китай, Австралия, Великобритания, САЩ и Япония, както и от страните членки на ЕС. За съжаление няма нито един филм от Източна Европа.

"В това издание има филми, които вървят в посока на доброто жанрово кино. Това също е една тенденция, която е по-забележима тази година“, допълва Павлина  Желева.

Филмовата лента "Диско момче“ (Discoboy) има шанс да бъде забелязана от журито. След трудно пътуване из Европа, Алексей търси нов живот, след като е загърбил Беларус. Филмовият разказа проследява житейския път на двама персонажи – Алексей от Беларус и Джомо от Нигер. Първият влиза във Френския чуждестранен легион в замяна на френско гражданство, а вторият защитава своята общност в Делтата на Нигер.

Филмът "Минали животи“ (Past lives) на режисьорка Селин Сонг от Южна Корея, която е емигрирала в САЩ и разказва собствената си история чрез една задушевна любовна драма, в която тя настоява, че първата родина и първата любов и младостта няма как да бъдат изтрити от съзнанието на човека. Това е разказ за двама приятели от детството, които се свързват отново по-късно в живота, след като са били разделени, когато едно от семействата емигрира от Южна Корея.

Немското присъствие е доста сериозно. Филмът на Маргарете фон Трота е биографичен. С филмовия разказ "Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята" тя избира за ролята на австрийската поетеса Ингеборг Бахман прекрасната Вики Крипс, за да разкаже историята на радикалната писателка, която има бурна афера с швейцарския драматург Макс Фриш (Роналд Зерфелд).