Пет са сигурните политически формации в следващия парламент, а три други са малко под 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание. Това е основният извод от проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч".
Нагласите на избирателите на старта на кампанията сочат паритет между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки, посочват от агенцията.
Можем ли да очакваме изненади?
“При “Възражданe“ профилът е ясен – антисистемност, произточно поведение, не виждане на проблем в това, че Русия в момента се намира в Украйна, антиевро, анти всичко, което идва от Запад. Там нещата са доста лесни“.
Това каза пред БНР политологът Антони Герасимов.
“Основата на този вид формация винаги е анти, винаги се търси нещо негативно, винаги се търси външният враг. Може би това произтича и от схващането за форма на държавно управление, която те изповядват. Този тип формации винаги вървят към някакъв изолационизъм и се хранят от анти настроенията“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
Според него основната цел на една партия у нас е да увеличи електоралната си подкрепа, а не да свърши някаква работа.
“Сякаш при БСП остава само твърдото ядро на избирателите и това започва да си личи от радикализираните послания на партията, опитвайки се да върнат точно този конвертируем вот, който ще отиде към “Възраждане“.
“Не казвам, че ще изчезнат като партия, но със сигурност подобно свиване е от голямо значение. Никоя друга партия, която е била толкова стабилна, не се е свила толкова бързо за последните пет-шест години“, казва още политологът.
Той посочва още, че от практиката до момента знаем, че нещата при ДПС са добре изчислени. Според него те знаят с какво разполагат като електорат и хвърлят изключително голям ресурс в кампания.
Според него щом включването на Делян Пеевски в списъка “Магнитски“ не пречи той отново да участва в листите, означава, че партията много добре си знае електората.
По думите му при СДС-ГЕРБ също има твърд електорат. Виждаме, че за разлика от другата партия, която е фундаментална за българския политически живот – БСП, има тежък спад, а ГЕРБ няма такъв. Те имат едно бетонирано ядро и може би в момента са една от най-стабилните партии, която няма перспективата да се изкачва нагоре и или да слиза надолу.
Според него вкарването на Владислав Горанов в списъка “Магнитски“ може да доведе до минимални щети върху хора, които са се колебали.
“При обединението между ПП и ДБ става въпрос за един изключително чувствителен електорат. Нормално е да има изпадане на избиратели, когато има вливане на две листи в една.
ПП не е малка партия, ДП пък е формирование от три партии, практиката с гражданските квоти е много симпатична, много я харесвам, но вече стават твърде много хора, които трябва да бъдат наредени“, посочва още политологът в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
