"На языкъ, който има книжнина, може да ся стъкми речникъ по книгы-те, които има на него. На язык, който няма книжнина, за да ся изработи речникъ, трябва да ся съберат речи-ты му изъ уста-та на народа, който го говори."
Така в предисловието на своя "Речник на Блъгарский язык с тлъкувание речити на блъгарски и на руски" големият възрожденски просветител начертава пътя, по който тръгва да събира думите, да стъкмява тълкуванията и да ги илюстрира богато с приказки, песни, гатанки, благословии и други народни умотворения, за да ни остави един уникален и безценен труд, към който и днес посягат специалисти и любители на словото.
Само това да беше сътворил будният копривщенец, пак щеше да е сред най-заслужилите за духовното и културното съзряване на народа ни. Както обаче е известно, много още са достойните и паметни негови дела, заради които споменаваме името му с почит и благодарност. Поводът да направим това е наскоро отбелязания 200-годишен юбилей от рождението на възрожденеца Найден Геров.
За многостранната му родолюбива дейност разказва Светлана Мухова, уредничка към Дирекцията на музеите в гр. Копривщица, а за труда на неговия живот – шесттомния Речник на българския език – разговаряме с Ванина Сумрова, гл.ас. в Секцията по лексикология и лексикография на Института за български език на БАН.
Св. Мухова: "Само като си помислим, че Найден Геров излиза от едно килийно училище в Копривщица – той е син на копривщенския килиен даскал хаджи Геро Мушек, сам по себе си колоритен образ, който става прототип на хаджи Генчо от "Българи от старо време". По времето, когато се ражда Найден Геров, това е важно да се знае, господстващата образователна традиция по българските земи е килийното образование. По това време нямаме учебници, използват се богослужебните книги, написани на църковнославянски език. Бащата на Найден Геров е имал един буквар на църковнославянски език, руско издание от края на XVIII век, в който е записвал на една празна страница рождените дати на всички свои деца. Там Найден Геров е записан като осмо чедо, роден на 23 февруари 1823 година. Това го казвам, защото, когато се замислим какво постига Найден Геров в живота си, виждаме какъв скок той е извършил, какъв е огромният напредък и в личен план, и в това, което той донася за българското общество."
В. Сумрова: "Той не е филолог, но, както виждаме от Речника и от негови поредица статии за езика, е имал фундаментални знания за езика и невероятна филологическа подготовка… През Възраждането родолюбието е стимулът за книжовна дейност изобщо и специално за Найден Геров развитието на българския език се превръща в негова житейска кауза. Виждаме, че той още от млад прегръща тази идея за създаването на речник и успява да я осъществи за радост на всички нас, на всички българи… През Възраждането речникът, създаването на речник, наличието на речник се свързва с престижността на народа, в случая на българите, и признанието му от другите народи. Стана въпрос, че е имало схващане, че българският език …не е достатъчно богат, не е достатъчно литературно обработен, няма достатъчно богат речник, за да може да изрази висока мисъл и художествена идея… именно затова и това също е една от причините Геров да се захване с това епохално дело, дело на своя живот."
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg