От мемоара до мемето

Дискусията в "Гласът на времето" е посветена на разнообразните интерпретации на обществената памет. Много хора пишат спомени или се ровят в архивите и създават съответните произведения, касаещи важни исторически събития или фигури. Други хора не са съгласни с разказаното, опровергават го или направо гневно го атакуват. А днес вече е достатъчно да пуснеш в социалните мрежи т. нар "меме", за да се задейства понякога този мимолетен и често ироничен знак като трансформатор на общественото настроение.

Разговорът е с автора на противоречиви книги като "Третият разстрел" и "Записки на слугата" – писателя Марин Георгиев, току-що издал мемоарните записки "Камъчета под езика", с д-р Петър Айолов, главен асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски", автор на книгата "Производство на несъгласие", и с д-р Азис Таш, преподавател в НБУ и  Университета "Сабанджъ" – Истанбул.

Марин Георгиев разказва за новата си книга със спомени, а и за приноса на такива автори като Софроний Врачански, Захарий Стоянов, Иван Вазов и много други за колективната българска памет. Според него трябва да си готов да получиш много упреци и несъгласия, ако си тръгнал да разказваш своя вариант на истината. 

Според Петър Айолов пък мемът и мемето са съвременният начин да опростиш комуникацията и да направиш знака общовалиден, дори без да използваш език понякога. 

Азис Таш разказва за дневниковите записи на своя дядо Шакир и за един от мотивите да оставиш писани спомени за тези след теб – да споделиш своя опит, с цел да облекчиш живота им. Говори и за писателя Ахмед Хилми Филибелията, оставил езотерично наследство на турски език, и живял някога в Пловдив.

Мемоаристиката – от такива имена като Жан-Жак Русо, Ларошфуко, Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, маршал Жуков – та до наши дни, е начин цивилизацията да огледа себе си в огледалото на преживяното, дори когато видяното не е много красиво – такъв общ извод може да се извади от изреченото в дискусията.