Методий Кусев е шеметна личност, каквато никоя българска майка скоро не е раждала. Появява се през 1838 г. в Прилеп, в Македония, тогава в Османската империя, умира в Царство България, на 1 ноември 1922 година. В Стара Загора, където е погребан, го знае мало и голямо, познават живота и особено делата му, които са издигнати в национален култ. Но за центъра, наречен София и за другите бездуховни провинции Кусев е просто някакъв регионален герой.
Защо този знаменит възрожденец, църковен предстоятел, виден общественик и народен будител е от години забравен от целокупното ни общество? Всеки, който от близо се запознае с неистовия му патриотизъм, граничещ с фанатизъм, с неустоимата му енергичност и небивал духовен ръст, ще остане с усещането, че Методий Кусев е човек съизграден от няколко личности, които живеят в едно тяло и в една душа, без да си пречат, а се допълват взаимно – той е прозорлив политик, умен и умел дипломат, военен анализатор и остро критичен наблюдател, дава съвети на Фердинанд, пише писма до американския президент Удроу Уилсън, публикува нравствени статии, пламенни проповеди, гневни социални възражения, едновременно с това е всеотдаен общественик, примерен свещенослужител, за когото храмът е тесен, се оказва…
Няма да е пресилено, ако речем, че Методий Кусев е имал всички качества на национален гений, неуморим и безстрашен биткаджия, всеотдаден на българската кауза, патриот приложник, обществен съзидател. Той не е буден, а е превъзбуден духовник с позиция, верую и дързост, с което е стреснал и притеснил всички противници на България в нейните граници и отвъд тях.
Някои историци се питат не е ли време съответните институции да предложат канонизирането на митрополит Методий за светец? Но и те много добре знаят, че отговор няма да получат. Защото, за разлика от обявения за светия съмнителен праведник Серафим Соболев, който бе едновременно канонизиран от българи и руснаци, Методий Кусев се оказва лошото, крайно непослушното дете на вечната ни и славна православна дружба.
Защо и как се е случило това, ще разберете, ако поискате да чуете цялото предаване. В него участват Радка Кусева от Фондацията "Митрополит Методий Кусев", две исторички от БАН – д-р Галя Господинова и д-р Силвия Маринова, както и журналистката Румяна Лечева.
Открехваме завесата към света на вокалния педагог проф. д-р Етиен Леви. Към неговата преподавателска дейност, която продължава повече от двайсет години. Десетилетия, през които отдава себе си на това да възпитава чувство за естетика в музикалното изкуство, да задава посоката на стотици студенти по пътя към голямата сцена. Един разказ за..
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg