Чудният поетичен свят на Людмила Миндова

Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Това може да се каже и за новата книга на Людмила Миндова "Чуден свят".

"С времето обаче все повече осъзнавам, че езикът е велико чудо, с което трябва да сме наистина по-внимателни. Макар да съм филолог и макар да имам щастието постоянно да съм сред книгите, за мен езикът и думите е все по-голяма тайна. И благодат. Като любовта." Това са думи на Людмила Миндова в интервю с Яница Радева. Ако се върнем към първата ѝ стихосбирка "Блус по никое време" и прочетем една след друга следващите "Тамбос", "Животът без музика", "Дървото на спомена" и най-новата "Чуден свят", ще видим, че горните ѝ думи по отношение на езика са нейно писателско кредо. 

В преводите си на поети от страните от бивша Югославия, тя работи по същия внимателен начин с езика, с езиците. Темите в нейната поезия са разнообразни, свързани със света около нас, често натоварени със социална и гражданска позиция, но винаги с настояването за върховенството на любовта. Смирението, с което е пропита новата ѝ книга "Чуден свят", също присъства в подтекста на предишните, но тук то вече е изведено като житейска норма и начин да превърнем – въпреки всичко – този свят в чуден.

Освен поезия Людмила Миндова е издала "Роман за името" (2017), както и литературоведските книги "Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма" (2011) и "Другата Итака. За дома на литературата" (2016). Поезията ѝ е превеждана на различни езици и е включвана в няколко антологии на световната поезия. Работи в Института за балканистика към БАН.

Чуйте репортаж от премиерата на стихосбирката "Чуден свят" с участието на Митко Новков и Людмила Миндова.