За архитектурата като вдъхновение, полет на ума и поглед към бъдещето (видео)

Арх. Десислава Цанкова е млад човек със смело въображение и визия за пространствени решения, които издават безспорен потенциал за бъдещо развитие в архитектурното поприще. Защитава магистърската си степен във ВСУ „Любен Каравелов“, буквално преди месец с проект, който предлага футуристична визия за развитието на Летище София.

Вярва, че усилията, които влагаш в работа, рано или късно се отплащат и се надява, че ще има възможност да продължи да се развива като специалист именно в България. Повече за архитектурата като мечта и полет и опита до момента споделя в тя интервю за рубриката „Епизоди от живота“ на предаването „Нашият ден“.

“От доста малка искам да стана архитект, може би още в пети клас. Постоянно ходех на уроци по рисуване, математиката също ми се отдаваше и хубавото е, че решението ми не се промени с годините“, споделя тя и допълва, че макар нейният избор е останал непроменен, а възприятията ѝ за архитектурата като дисциплина с времето са претърпели сериозно развитие. В началото отстрани всичко ти изглежда някак си по-лесно. Но в момента, в който се сблъскаш с цялата наука, разбираш, че нищо не е толкова лесно“.

Успоредно с образованието си Десислава започва да трупа практически опит в професията още от трети курс. Според нея именно това ѝ е дало импулс да се да се стреми целенасочено, не просто към придобиването на диплома, а към изграждането си като специалист. Не всички нейни колеги обаче бързат да започнат работа толкова рано.

„По моите състуденти мога да съдя, че не всички са готови толкова рано да направят тази крачка. За мен пък това е един опит, който доста ми помогна да си надградя и да не разчитам само на това, което ще науча в университета, работейки, виждаш как стават нещата на практика“, споделя тя.

Според Десислава най-голямата промяна, от която има нужда градската среда в столицата, е намаляването на презастрояването:

„За да е дишащ градът, най-вече трябва да се спре това застрояване, което е навсякъде. Да се освободят повече зелени площи и най-вече междублокови пространства. Мисля, че все още имаме възможност да коригираме това. Също така, за развитието на един град в положителна посока, има нужда и от повече културни центрове“

Дипломното задание, с което Десислава защитава магистърската си степен, не е свързано с архитектурния облик на традиционната градска среда, а представлява футуристична визия за разширяването на Летище София:

„Моят дипломен ръководител арх. Владимир Дамянов ме нахъса да стъпя в тази дълбока тема и да я разработя точно така, за което съм му много благодарна. Основната идея за композирането и формообразуването на самото летище е птицата орел. В план изглежда все едно орелът вече е разперил криле. От страната, откъдето идва пътническият поток е оперението на опашката, а от другата страна на пистите е самият клюн на орела“.

Десислава Цанкова се вдъхновява от творчеството на Заха Хадид и се надява и в собствения си стил напред във времето да постигне тази разчупеност и лекота в сложните архитектурни форми, които правят стила на известната иракско-британска архитектка така въздействащ.

Пълното интервю с арх. Десислава Цанкова можете да чуете в звуковия файл.