Не всички историци възприемат легендите като преддверие към истината. Скептиците не вярват в преданията, но затова пък други тръгват по следите им и правят забележителни открития. Например Шлиман иска да намери Троя и следва описанията в Омировата "Илиада". Разкопава части от малоазийския бряг и Микена на Пелопонес и на светло излиза съкровището на Приам, както и маската на Агамемнон. И двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.
Как е у нас? Легендарното започва с Именника на българските ханове. Авитохол, първият владетел, живял 300 години. Само библейският Ной го надхвърля по дълголетие. Той бил на 600, когато построил ковчега за спасение на земните обитатели. Авитохол обаче е препратка към истинската история. Най-вероятно става дума за Атила, тъй като прабългарите са били част от неговия племенен съюз.
През Средновековието британците имат легендарния Крал Артур. В нашия фолклор е Крали Марко. За Артур сведенията са мъгляви като мъгливия Албион. Крал Марко Мърнявчевич е доказана историческа личност. Феодален владетел на Прилепската област и османски васал. Загива в битка на страната на поробителя. Въпреки това е възпят в юнашкия епос като народен закрилник.
Панонските легенди са главният извор за славянските първоучители Кирил и Методий. Медиевистите отхвърлиха "легендарното", наричат ги Пространни жития. Всъщност това са канонизирани биографии. Трябва да се отсее реалното от нереалното и да се стигне до истината. Без Панонските легенди щяхме да знаем далеч по-малко за братята, които ни дадоха четмо и писмо. Това са само част от многобройните примери от националната ни история, в които легендите не са в преддверието, а в самата сърцевина на истината.
В предаването участват Росен Петров – телевизионен сценарист, водещ и продуцент, и Росен Тахов – литературен историк, публицист и преводач.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
