"Освободи въображението си": разговор със Сара Персико

Сара Персико е италианска звукова артистка и вокалистка, която пристига в Koncept Space за първия си концерт в България на 22 април (тази събота). Родена и израснала в Неапол, тя живее в Берлин от 2018 г. Нейният концерт в София е само няколко месеца след като от електронния лейбъл Karlrecords, също в Берлин, издадоха дебютното ѝ ЕР "Boundary". Сара Персико идва по покана на колектива за експериментална музика Amek и е част от целогодишните чествания на тяхната 15-годишнина. В рамките на събитието ще чуем на живо и Йоана Робова (halojo, trohi), Етиен Славчев (Evitceles) и Златина Точкова, която ще представи музиката на алтер-егото си Blessed by Saturn.

Продуцираш електронна музика, но си и импровизаторка и вокалистка, можеш ли да очертаеш своя музикален път и да споделиш как беше въвлечена в експерименталната сцена?

Бих се определила по-скоро като звукова артистка, а не като продуцентка на електронна музика, защото моята работа се върти около различните форми на звука – композиция, продукция, изпълнение за и с други артисти, а напоследък и диджействане. От самото начало пея. Започнах да изучавам гласа и музиката още на 11 годишна възраст, а по-късно и в консерваторията. Някак инстинктивно чувствах, че животът ми ще се завърти около музиката, въпреки че никой в семейството ми не е музикант. Смятам това усещане за някакъв подарък. Винаги съм предизвиквала себе си. Поставях под въпрос ролята на собствения си глас в живота си. Затова когато се сдобих с първите си машини за създаване на музика, започнах да експериментирам и да търся начин да изразя гласа по по-неконтролируем начин, да скъся дистанцията. Научих много от музикантите и артистите, които съм срещала на безбройните концерти, които посещавам, особено откакто се преместих в Берлин през 2018 г.

Имаше ли някакъв определен момент, артист или албум, който напълно разби представата ти за това какво могат да означават думите "музика" и "звук"; момент, който те тласна да изследваш собствения си свят?

Този момент беше, когато осъзнах, че съм свободна да правя каквото искам, без да е необходимо да следвам инструкции или схеми, по които идеите ми трябва да се развиват, а вместо това – да разширя своите собствени граници, да освободя въображението си. Ако трябва да съм по-точна, този момент беше, когато осъзнах, че трябва да се измъкна от страховете си и да подходя към собствената си работа с любов и отдаденост, да бъда искрена със себе си и с хората около мен. Това е нещо, което важи за всичко, което правя в живота си. Разбира се, че има и много артисти, които са ме вдъхновили със своя подход към звука и отношението си към музикалния живот като например Elvin Brandhi, Rashad Becker, Mica Levi, Pan Daijing, Joke Lanz, Burial и Coby Sey.

Преди няколко месеца излезе "Boundary", твоето дебютно ЕР за Karlecords. Ще ни разкажеш ли малко повече за него – как е записана музиката, какви са историите на парчетата?

"Boundary”е резултат от петгодишното ми израстване като артист. Това е манифестация на тази интензивност и някаква форма на лечение. Повечето от музиката е създадена и записана по време на пътуванията ми, защото за мен е много по-лесно да композирам, когато съм на път. Тогава сетивата ми са отворени и много възприемчиви. Всъщност и в момента съм част от резиденция в Бейрут и записвам материал за следващия си албум. Записах вокалите за "Boundary" в студиото си в Берлин и работих по продукцията с невероятния артист и саунд дизайнер Koenraad Ecker. "Terra Mala” беше създадена по време на резиденция в Сардиния през 2021г., точно след пандемията. Прекарах един месец в малко селце на име Аржентиера, което е било сребърна мина. Попаднах в Тера Мала случайно, по време на едно кратко пътуване с кола. Името означава буквално лоша или зла земя.

"Fugace" се роди от материал, който записах в Копенхаген през 2019 г., а "Under The Raw Light" е създадена в Порто по време на резиденция с невероятния колектив и пространство Sonoscopia. "Boundary", "Umbilical" и "Exit", резултат от лайв сесия със страхотната баритон саксофонистка и импровизаторка София Салво (позната на софийската публика и като част от фрийк джаз колектива Kuhn Fu, гостувал през ноември 2022 по покана на "Аларма Пънк Джаз" – б.ред.) са създадени в берлинското ми студио.

Бийтовете за "Boundary" бяха част от концертните ми изпълнения много преди изданието, но докато работех по ЕР-то, бях на ръба да махна това парче от траклиста, защото не бях сигурна, че си пасва с останалите. За щастие Koenraad настоя да работим заедно по него, да напиша текст и в крайна сметка то се превърна в ядрото на цялата творба. Смятам, че е много важно, дори когато става дума за солова музика, да имаш мнението и помощта на доверени хора. Понякога нещата в главата ми стават прекалено сложни, ако останат само там.

Единственият път, когато съм те гледал на живо, беше заедно с бас китариста Tony Elieh. Колко различен е подходът ти, когато свириш сама и заедно с други музиканти?

Не мисля, че звукът или подходът ми се различават. Винаги е въпрос на това да слушаш.

Репетираш ли преди концерти с други музиканти, или търсите само музиката, родена в момента на изпълнението?

Зависи, винаги е различно. Точно сега предпочитам да репетирам и да опозная по-добре човека, с когото работя. Това е обмен и колкото повече споделяме, толкова по-богата и детайлна става музиката. Много години съм свирила напълно импровизирани концерти с много и различни музиканти и това беше перфектната школа за мен.

Ти си от Неапол, живееш в Берлин, но въпреки това доста често свириш в Италия. Ще разкажеш ли малко повече за сцената в родния си град, кои са любимите ти артисти и места, които са активни в момента?

Сцената в Неапол винаги е била вълнуваща и вдъхновяваща, но в същото време много ъндърграунд. За мен е много важно да спомена артисти като Марио Габола (A Spirale) или Мимо Наполитано (Sec_). Тяхната роля в поддържането на местната сцена е изключително важна. Напуснах Неапол на 21-годишна възраст и през последните години съм особено щастлива, че имам възможност отново да стана част от тамошната сцена. През януари 2023 г. организирах двудневно събитие заедно с Radio Alhara, благодарение и на невероятния артист Гуидо Марциале, който става все по-ключова фигура за музикалната сцена в града – беше огромен успех. Имам чувството, че в бъдеще ще продължим да работим заедно.

В момента в Италия има много интересни неща, сред които лейбъли като Haunter Records, A Flooded Need и много фестивали, сред които Terraforma, Ortigia Sound System, Klang в Рим (които в момента са активни в нова форма) и т.н.

Твоята музика е звучала в програмите на големи фестивали из Европа, но къде смяташ, че звукът ти се чувства най-добре – в огромна зала или в малък клуб, в който няма случайни хора?

Освен да свиря музиката си, ми харесва и да си взаимодействам с пространството. Харесва ми да рефлектирам върху мястото, на което съм, и да се възползвам от неговите преимущества, но и да предизвиквам звука си чрез неговите недостатъци, да поемам рискове. Със сигурност харесвам големите зали, а и музиката ми има нужда от озвучителна система, която може да понесе много бас и изкривени звуци, но понякога малките пространства създават много ценна интимност и осезаема връзка с публиката – нещото, което всъщност ме накара да стана музикантка.

На 22 април идваш в България за пръв път, какво друго си планирала за годината, което да очакваме?

Много се вълнувам, че ще свиря за пръв път в България. През следващите месеци имам още няколко концерта, на които ще свиря музиката от "Boundary", но честно казано не планирам много далеч в бъдещето. По-скоро се фокусирам върху настоящето, върху изпълнението и писането на нова музика. Нещо, за което определено се вълнувам е дуото ми LXS, с невероятния артист Лудвиг Вандингер, с когото в момента работим по общ албум.

На концерта ти тук също ли ще чуем музиката от "Boundary", или ще ни представиш нещо съвсем различно?

В София ще представя музиката от това ЕР, със сигурност малко по-различни версии на парчетата, ще има и нова музика.

През последните месеци често се изявяваш и като диджей, водеща си и на предаване по Radio Alhara в Палестина, които вече споменахме. Какво прави интересна тази форма за теб? Позволяваш ли си да експериментираш с тези медии – радиото и селекцията на музика от други изпълнители?

Започнах да пускам музика преди по-малко от година, когато Ibrahim Owais от Radio Alhara ме покани почти на шега и като предизвикателство да направя диджей сет в берлинското Cashmere Radio. Приех и се опитах да науча как да работя със CDj плейърите. Да кажем, че горе-долу се получи. След това започнах по-редовно да пускам музика и осъзнах колко важна е подготовката за всеки сет, бих казала, че дори допълва моята самостоятелна артистична практика. Кара ме да слушам огромно количество музика, да проучвам дори повече, отколкото преди, дава органична структура на сетовете ми и по-детайлно разбиране за времето. Вдъхновяващо е и за работата ми като звуков артист.

Кои са твоите топ 3-ма артисти в Берлин, които не са от Берлин?

О, толкова са много, това е невъзможно. Ще спомена трите имена, които се появят в главата ми през следващите 10 секунди – ABADIR, bela и KMRU.