Да погледнеш към хералдиката с усмивка или още нещо за изкуството като дух, ефимерно забавление или шоу, както и за отсъствието на хералдичните форми, като изгубена ценност в българската история.
Изложбата "Хералдични рисунки" събира произведения на доц. д-р Стоян Дечев от последните седем години. Те могат да бъдат видени в галерия "Сердика“ до 10 май.
"Рисунките не са съвсем "хералдични“. Даже някой ги нарече "хидравлични“ и дали това е един linguae lapsus, или е умишлено, няма значение, защото истината не избира форми, в които да ни се покаже. И понеже хидравликата намира приложение в подемната техника, ако тези рисунки повдигнат духа на някого, толкова по-добре“, казва доц. д-р Стоян Дечев.
Той споделя, че това не са рисунки, защото обикновено рисунката се свързва с някаква спонтанност с ерупция на артистичност. Докато творбите, които художникът представя, са доста премислени, направени с чернови, в един малко по-продължителен период, за да има в тях някакъв порядък и може би това е връзката с хералдиката. Не теоретически, а като художествена практика.
"Знаете, че когато фалшификаторите правят пари, нарочно допускат някакви дребни грешки, за да може присъдата да бъде по-лека. Аз съм направил нещо подобно, написал съм "хералдични“, а правилната дума във всички речници е обозначена, като "хералдически“ и така търся снизхождението на публиката“, посочва доц. Дечев.
Достатъчен е примерът с герба на София. Той е проектиран в началото на XX век в монархическа България и реално е доста далече от класическите норми на изкуството за герба, неговият девиз е заимстван от девиза на Париж.
"Най-характерното за хералдиката е, че тя не си служи с конкретни неща. Всичко там трябва да бъде алегория, символи и иносказания“, казва още той.
И допълва, че в съвременния свят изкуство се прави все по-лесно, но все по-трудно се възприема.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Голямата част от творчеството на забележителния поет, преводач и драматург Стефан Гечев не е издавано до 1990 година. Повод за забраната е публикуваната през 1967 година негова стихосбирка " Бележник " с редактор Блага Димитрова и обвиненията след това към автора в сюрреализъм и дадаизъм, в отглас от съмнителни образци. Разгромяващи статии..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на Столична библиотека се състоя литературно четене и представяне на книгата в присъствието на приятели и колеги на поета, критика, публициста, политика. За музикалната среда се погрижиха Йоан и..
На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика . За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов , преподавател в СУ и познавач на научната фантастика. Утопията е важна част от социалните и литературни..
На всичко сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и митичните си измерения любов – смята Дарин Ангелов – защото тя, любовта, е най-великото чувство. Чувство, свързано колкото с живота, толкова и със смъртта. Все пак чрез любов се създава човекът, от любов и умира. А ние, зрителите, сме го гледали как създава изобилие от персонажи на..
Изпратихме вероятно най-успешната година за българската литература. Съвременните български писатели живеят сред богатство от жанрове, стилове и езици, а талантът им все по-рядко се сблъсква с непреодолими граници. Кои бяха интересните събития, литературните акценти, новите заглавия, които затвърдиха присъствието на българските автори върху..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg