Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светът не забравя: Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид

Арменско цивилно население, ескортирано от въоръжени османски войници през град Харпут (днес Елязъг), към затвора в Мезире, април 1915 г.
Снимка: Уикипедия

24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Турция е признала само за масови гонения, но е отрича, че е извършвала геноцид.

За да решат т.нар. "арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид.

Останки от избити арменци в Ерзинджан. Подобни гледки можели да се видят навсякъде из Армения

Крикор Сренц от Пловдив разказва в интервю за БНР как семейната му история се вписва в историята на арменските бежанци.

На днешния 24 април в Османската империя започват арестите на арменски интелектуалци, а малко след това и тяхното избиване. В списъците за ликвидиране присъства и Саркиз Сренц от град Родосто, преподавател с голям авторитет в местната общност и един от на-изтъкнатите преводачи на арменските класици на турски език.

За късмет Саркиз успява да избегне тази участ и по-късно се заселва в Румъния, а неговият племенник Крикор се бори до последно за правото си да остане там, където е роден – при морето. В крайна сметка обаче е принуден да се раздели с гледките, с които е отраснал, и идва в България, където, също като чичо си, преподава.

За двамата арменци и за съдбата на всички арменци, разказва човек, който носи тяхното име, а заедно с името и тяхната болка и копнеж по онези места, от които са били изтръгнати със сила.

Гладуваща жена и детето ѝ по време на арменския геноцид

Това е личната история на един от потомците, намерили убежище в България – Крикор Сренц.

“Историята на моето семейство е съвсем идентична с историята на хилядите арменски семейства, които живеят в чужбина. Моето семейство през два различни етапа на геноцида е пристигнало в България – част от предците ми са дошли тук в край на ХIХ век, а останалата по време на тези събития, които отбелязваме на 24 април. Друга част от семейството ми е от последната вълна, която е дошла тук и е намерила в България своя нов дом“, разказва Сренц в ефира на “Нашият ден“.

Интересното във връзка с неговите корени е, че човекът, на когото е кръстен, е бил един от видните интелектуалци в град Родосто, както и един от най-добрите преводачи от турски на арменски език. Той е превел едни от най-известните произведения на арменските класици на турски език. Като виден интелектуалец е бил в списъка, който е причина на 24 април да отбелязваме тази паметна дата.

Поради разминаване в имената Саркиз Сренц е успял да избегне арестуване, а впоследствие заживява в Румъния. Неговият племенник пък, дядото на Крикор, идва в България с последните бежански вълни.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Парадоксът на модерния фитнес, или къде грешим?

Живеем във време, в което почти всички носим на китките си часовници, които измерват крачките ни, сърдечния ритъм, мускулните съкращения и улавят и най-дребната физическа активност. Посещаваме гимнастически и фитнес салони, тренираме с треньори, съветваме се с признати и непризнати от науката експерти. В същото време се задъхваме от относително..

публикувано на 06.08.24 в 12:52

Уелнес индустрията под микроскоп: Какво наистина укрепва имунитета ни?

На днешния 6 август говорим за митовете около имуностимулантите в ефира на предаването "Време за наука". Има ли начини чрез различни хранителни добавки да засилим имунитета си, или е най-добре да не пречим на тялото си да ни пази от самите нас? Кои от носещите стълбове на могъщата уелнес индустрия лежат върху научни основи и кои върху митове и..

обновено на 06.08.24 в 12:22
Палми Ранчев

Парижката олимпиада през погледа на Палми Ранчев: Изкуство, политика и спорт

В ефира на "Нашият ден" Палми Ранчев, български поет, белетрист, сценарист, състезател и треньор по бокс, коментира олимпиадата в Париж. Той сподели, че може би от дете следи олимпиадите и смята, че тази в Париж е невероятна. Според него, всяка следваща олимпиада показва човека и хората в по-добра светлина . Откриването бе свързано с..

публикувано на 06.08.24 в 11:41
Снимката е илюстративна.

Летни опасности за домашните любимци и как да ги предотвратим

По време на горещите летни дни е важно да се полагат специални грижи за домашните любимци, за да се гарантира тяхното здраве и комфорт. Според д-р Надежда Мечева, ръководител на клиниката за бездомни животни към фондация "Четири лапи“, големите горещини могат да бъдат особено опасни за животните. Тя подчертава, че трябва да сме внимателни с..

обновено на 06.08.24 в 09:29

Съхраняване на диалекта на Банско, или за мисията на един поет

Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..

обновено на 05.08.24 в 13:40