Проф. Венцеслав Николов е един от онези съвременни творци, за които с пълно основание може да се каже, че притежават поливалентен талант и усет към изкуството. Той е активно концертиращ артист-виолончелист, диригент, педагог, писател, поет и белетрист. Изнесъл е над 1000 концерта като солов и камерен изпълнител по целия свят – от най-западните ширини на Северна и Южна Америка до далекоизточния азиатски регион и има реализирани над 200 звукозаписа за различни компании. Като педагог той е сред любимите професори по камерна музика в НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София, а също така е и основател на лятната академия на остров Фьор в Северно море. Ръководител е на семинари и майсторски класове в България, Европа и Съединените щати. Сред именитите музиканти, с които той си сътрудничи, са имена като цигуларите Сашко Гаврилов, Георги Бадев, Минчо Минчев, Веселин Парашкевов и пианистите Бруно Канино, Николай Евров, Снежина Гълъбова, Радослав Николов и Ружка Чаракчиева, с която получава наградата "Кристална лира" в раздела "Камерна формация" за юбилейния им концерт на 19 април 2008 г. под наслов "50 години на сцената" в залата на Национално музикално училище "Любомир Пипков".
От 1983 година проф. Венцеслав Николов се налага и като диригент със създадения от него "Колегиум Музикум", както и с различни симфонични и камерни оркестри в България и в чужбина. Изявява се на фестивалите във Витен, Улм, "Мартенски музикални дни" в Русе и др.
Получава заслужено признание от редица именити свои съвременници, като особено ценни сред тях са тези на двама от неговите учители: Мстислав Ростропович и Янош Щаркер.
"Венцеслав Николов живее на сцената в свой собствен музикален свят!"– отбелязва Мстислав Ростропович, а Янош Щаркер нарежда изкуството му като постижение, сред най-големите в съвремието ни.
Репертоарът на проф. Николов обхваща повече от 400 творби – от виолончеловите концерти до виртуозни миниатюри, от барока, класиката и романтизма до съвременността и новата българска музика, а много съвременни композитори са му посветили свои творби. Затова не е случайно, че доайенът на българската музика, композиторът Панчо Владигеров казва:
"Превъзходен артист и преди всичко проникновен музикант. Безупречен инструменталист, човек с голяма ерудиция. Неговата способност да изпълнява музика от всички стилове и епохи, в това число съвременни класици е достойна за истинско възхищение."
А композиторът Константин Илиев отбелязва:
"Венцеслав Николов принадлежи към онези изключителни музиканти, които съчетават виртуозността с откритата емоционалност, с богатото въображение. Неговото вдъхновено изкуство се нарежда сред постиженията на най-големите."
Венцеслав Николов се откроява и като писател-белетрист с точно око за детайлите от живота на музиканта. Пише разкази, импресии, приказки и легенди, пътеписи, автор е на 12 книги.
"Ние – казва проф. Николов – живеем някакъв живот, който се опитваме да го направим осезаем, да го пипнем… А всъщност ние сме нещо несигурно, ние непрекъснато се променяме… Опитвам се непрекъснато да разбера и да приема, че не съм нещо константно, което съществува, а нещо, което непрекъснато се променя и се движи. И когато това бъде разбрано, животът става по-интересен."
Друга широкообхватна тема, която вълнува творческото съзнание на проф. Венцеслав Николов е въпросът за същността на изкуството, какво е онова, което може да бъде определено като изкуство и мястото му в днешния ни живот. По този въпрос проф. Николов споделя:
За тези и още свои мисли, както и за някои от най-ярките моменти в жизнения и професионалния си път разказва самият проф. Венцеслав Николов в предаването "Студио музика" на програма "Христо Ботев" във вторник, 25 април, от 19.30 часа, в което ще звучат и негови изпълнения на образци от барока до съвременността.
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg