В държава като България – малка и част от ЕС – киното се финансира главно от държавата. И тук винаги настъпва въпросът какво всъщност е участието на държавата в кинопроизводството ни и какви правила диктува тя.
"Правилата, за съжаление, в момента не са от най-добрите, доколкото има разминавания в нормативни документи, които на практика доведоха до блокиране на всички проведени сесии след приемането на измененията в закона“, каза в "Кино с думи“ Георги Чолаков, продуцент, оператор и бивш директор на Националния филмов център.
Той е сред кинодейците у нас, които се борят за промяна в правилата и вярват, че въпреки малките финансови възможности на страната ни – киното се прави с пари.
Нискобюджетните сесии са един от начините младите режисьори да достигнат до своя дебют, твърди още Чолаков. Продуцентът е на мнение, че трябва да се дава път на тези, които могат да мислят и искат да правят кино. Най-малкото за начало е добре да получат финансиране за късометражните си филми, с които да заявят уменията си и да получат шанс да се докажат.
Въпросите на съвременността пък са това, върху което трябва да се работи. Важното обаче е режисьорът да знае какво иска и да не се страхува да влезе в разговор с екипа си.
От думите на Георги Чолаков става ясно, че с днешна дата се лутаме между закона и правилника за българското кино, но все пак вървим бавно към решение на проблемите.
Чолаков участва в създаването на много български филми. Той е точното око зад камерата и основател на "Геополи филм“ заедно с Павлина Желева. Сред филмите, които са продуцирали, са "Шантав ден“, "Прима примавера“, "Реквием за госпожа Й“ и "Чудо“, получили немалко престижни отличия. От 40-ата "Злата роза“ насам имената им откриваме и зад "Изкуството да падаш“ – дебют на Орлин Милчев, и "Анна“ – също дебютен филм, но на Боримир Илков-Боно.
В звуковия файл чуйте повече за това какви правила са нужни, за да може киното у нас да създава качествена кинематография и да дава път на младите творци, и към какви промени в Закона за филмовата индустрия се стремят кинаджиите у нас.
В рамките на Есенните литературни срещи в София гостува германската писателка и журналистка Джаки Томе. Тя спечели известност с книгите си "Една жена – една книга", "Празнувай бръчките си, както дойдат: книга за всички, които остаряват", "Моменти на яснота", които бързо се превърнаха в бестселъри на немскоезичния пазар. Двете ѝ последни книги са..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg