Хората с белодрбона хипертония в България са едва няколкостотин и трябва да имат осигурени мобилни кислородни апарати, както и електрически колички за придвижване навън, за да водят активен начин на живот. Симптомите, които имат пациентите с белодробна хипертония, са много сходни с това, което усеща човек без кислороден апарат над 8000 м надморска височина. Една австралийска алпинистка го описва много кратко – "Имам чувството, че тялото ми се разпада".
"Истинската бройка на пациентите с белодробна хипертония никой не може да посочи точната цифра, защото в България няма регистър. Диагностицираме достатъчно често или със същата честота, както това се прави в Европа."
Това казва пред БНР д-р Любомир Димитров, началник на Отделение по детска кардиология в Националната кардиологична болница.
Белодробната хипертония е много разнородно заболяване. Това по-скоро е комплекс от симптоми. Много различни заболявания могат да бъдат причина за появата на "болестта на сините устни“. Това са сърдечни заболявания, заболявания на белия дроб, както и заболявания на съединителната тъкан. Всички те могат да доведат по повишено налягане в белодробната артерия.
"Генетичната предиспозиция е важен фактор. И това е сфера, в която през последните години се работи изключително много и за много заболявания е доказана, т. нар. "фамилност", която означава, че хора с определен генотип имат предразположение да развият това заболяване“, казва д-р Димитров.
Това най-често се отнася до заболяванията, които са в групата на първичната идиопатична белодробна хипертония.
Немският патолог Ернст фон Ромберг за първи път описва това рядко заболяване през 1891 г. По време на аутопсии той диагностицира това, което нарича "склероза на белодробни съдове".
"Изминали са много години, за да може белодробната хипертония да се диагностицира с клинични методи. И това на практика става най-добре в ерата, когато се появява ехокардиографията. Това са 60-те и 70-те години на миналия век", допълва кардиологът.
Ехокардиографията може да даде данни за повишеното налягане в белодробната артерия. Изключително важно е белодробната хипертония да се диагностицира навреме. Средното време в рамките на Европа е малко под три години. Всички, които се занимават с това заболяване, знаят, че колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-успешно е лечението.
Кислородни концентратори
Според д-р Любомир Димитров НЗОК трябва да има строги правила, по които да се отпускат кислородните апарати. Някой трябва да предостави всички критерии, а те са описани, защото белодробната хипертония е добре регламентирано заболяване. В европейските и световните гайдлайни за лечение на белодробна хипертония са описани всички стъпки и критерии за поставяне на диагнозата. Проблемът е в това, че Касата иска прогнозна бройка, а липсата на регистър препятства този процес.
"Всяко усилие, ставането от леглото, вдигането на ръката даже, изисква огромни физически усилия. Така се чувстват пациентите с белодробна хипертония. Това може да се промени благодарение на кислородните концентратори, особено на портативните, които пациентите могат да носят със себе си и да водят един нормален начин на живот", твърди д-р Димитров.
Белодробните трансплантации"Ние не можем да излекуваме дефинитивно пациентите с белодробна хипертония, освен с белодробна трансплантация, но ние можем да подобрим тяхното качество и продължителността на техния живот", казва още д-р Димитров.
Той коментира, че що се отнася до трансплантациите, проблемът е много сериозен. Една група пациенти с белодробна хипертония са индикирани за трансплантация на бял дроб. Знаем, че в медицинските среди се спекулира с темата да се извършват белодробни трансплантации в България.
"Една голяма страна като Германия, която има в пъти по-голямо население, има един трансплантационен център за бял дроб. Ние нямаме нужда от трансплантационен център за бял дроб. Нашите пациенти трябва да отиват в европейски центрове и там да се оперират. За да се случи това обаче, ние трябва да сме активна страна в процеса на осигуряване на донори", посочва д-р Димитров.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Балчик се гордее с един от най-старите и емблематични морски клубове в България. Създаден през 1946 година, този клуб е първият в страната, който построява собствена сграда през 1965 година и яхтено пристанище през 1985 година. През годините клубът е обучил хиляди младежи и всяка година подготвя около 70-80 души за капитан-лодкари. Природната..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно мнение там и има ли бъдеще опозицията в РФ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, който живее в България и е обявен за международно издирване от..
В деня след като страната ни чества 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски, в "Нашият ден" разговаряме за това как се възпитават младите хора в любов към България и в следване на заветите на Апостола. Мариана Манчева , дългогодишен директор на Средно училище "Васил Левски", Карлово споделя, че всеки ден в родния град на Апостола..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов , комуникационен експерт. Нетрадиционното предложение на ПП/ДБ "Това беше пример за една много добра политическа комуникация – честна и открита, която успя да постигне няколко цели. На..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg