Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
С указ № 374 от 13 декември 1879 г. на княз Александър I Батенберг, само година след Освобождението, започва историята на първото професионално училище в свободна България. Тя продължава и днес в Професионалната гимназия по селско стопанство "Ангел Кънчев". Само по себе си такова дълголетие е забележително, още повече, че училището оцелява във..
"За учебната 2024-2025 година във 2-ро СУ "Акад. Емилиян Станев" е утвърден държавен план-прием за обучение по специалност "Програмиране на изкуствен интелект", а това означава, че нашите ученици могат да придобият професия програмист на изкуствен интелект от направления компютърни науки", съобщи в предаването "Следобед за любопитните" д-р..
Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката . Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA. Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена..
На 10 юли 1940 г. във Франция е установен режимът на Виши – марионетното на нацистка Германия правителство на маршал Петен, което влиза в колаборация с окупаторите след разгрома на френската армия (въпреки надеждите, които е вдъхвала линията "Мажино"). За около 5 години страната се оказва под немски ботуш, който факт дълго време определя..
В международния ден на целувката слушателите на "Семейно радио" се срещнаха с въпроси и отговори в първото издание на рубриката "Попитай психолога". Д-р Пламен Димитров анализира ключови аспекти в контекста на целувката и психичното здраве и подкрепи ефирната консултация с конкретни казуси – чуйте в звуковия файл.
Генералният директор на БНР Милен Митев участва в проведената в Украйна 19-ата Световна среща на българските медии, организирана от БТА. Среща по..
След края на парламентарните избори във Франция и в навечерието на нейния национален празник разговаряме с Антоанета Колева , директор на издателство..
"Никоя друга опера на Вагнер не е получила толкова хвалебствия или е била обект на толкова критични подигравки като Лоенгрин. Едно е ясно – предвид..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg