Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гл. ас. Симеон Матев: Защита на бъдещето или каква планета ще оставим?

| обновено на 15.05.23 в 11:51
Снимка: Pixabay

Световният ден на климата, отбелязван на 15 май, насочва вниманието към изменението на климата и усилията на човечеството да намали въздействието му.

Човекът играе роля в климатичните промени чрез своята дейност. Затоплянето води до екстремни явления. Спирането на дейността може да помогне на Земята да компенсира промените. Бъдещето на планетата зависи от нас!

Разговорът с гл. ас. Симеон Матев, специалист по климатология и изменение на климата, в предаването "Нашият ден" разкрива важното предизвикателство за човечеството, а именно “Каква планета ще оставим на следващите поколения“.

Припомняйки, че нашата планета е в етап на развитие, която предлага най-добрите условия за човешкия живот, гл. ас. Матев изразява надеждата си, че следващите поколения ще продължат да живеят в същата обстановка. Отделно, той подчертава, че едва в последните 200 хил. години нашата планета се е превърнала в подходящо място за развитие на цивилизацията.

Въпреки това специалистът посочва, че цената на нашето благополучие е взимането на ресурси от земята, водещо до промени, които наблюдаваме ежедневно. По думите му причините за климатичните промени се класифицират в две големи групи – природни и антропогенни, като взаимодействието между тях формира съвременния климат.

В предаването специалистът подчертава още, че възможността да спрем промените на планетата и да осигурим благоприятно бъдеще за следващите поколения зависи и от нашите действия и начин на живот.

Матев посочва също, че в природните фактори, които влияят на климатичните промени, влизат редица явления като отстоянието на Земята от Слънцето, наклона на земната ос и притока на слънчева радиация от Слънцето. Тези факти се повтарят в определени интервали и в голяма степен определят периодите на затопляне и застудяване на планетата.

“Към тях трябва да добавим и вулканичните изригвания, движението на континенталните плочи, формата на континентите и други фактори“, посочва той.

“В медийното пространство в последните години голямо внимание се отдава на антропогенните фактори, свързани с дейността на човека. Човечеството има стремеж да живее по-добре, което изисква използване на ресурси от планетата. Важно е да се осъзнае, че в продължение на милиони години планетата е натрупвала парникови газове от ресурсите, които в момента използваме. Когато горим течни и твърди горива, изхвърляме тези газове в атмосферата и така усилваме парниковия ефект. Това води до повишаване на температурите и до по-често появяващи се екстремни климатични явления. Въпросът как можем да спрем покачването на температурите е сложен“, твърди той.

Според него е възможно температурите да се повишават дори и без дейността на човека, но акцентира върху това, че нашата дейност усилва затоплянето.

По думите на гл. ас. Матев, ако успеем да ограничим човешкия фактор, температурите може да не спрат незабавно да се покачват, но ще “помогнем на Земята да активира своите компенсаторни механизми“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кюстендил - Панагия

В Кюстендил започна празникът Панагия

Традиционно в средата на август, когато църквата почита Успението на Богородица, Кюстендил отбелязва празника Панагия - Въздигане на хляба. По този повод общинският отдел "Култура и духовно развитие" в Кюстендил организира днес ритуално замесване на Богородичен хляб. Събитието е част от културния форум "Панагия", който ще се състои  утре. Обредните..

публикувано на 14.08.24 в 12:25

От Мариупол до Одеса: Героизъм и преподаване по време на война

В ефира на предаването "Нашият ден“ актрисата Горица Радева и историкът Александър Середа споделят своите лични преживявания и впечатления от живота в Украйна по време на войната, представяйки различни аспекти от живота и предизвикателствата, с които се сблъскват. Горица Радева разказва как събитията в Мариупол я шокират и вдъхновяват..

обновено на 14.08.24 в 11:13

Когато на младите хора не се говори за сексуалната им идентичност

Когато на младите хора не се говори за сексуалната им идентичност – разговор в "Нашият ден" с Троян Михайлов , куиър младеж и студент по социология, след промените в Закона за предучилищното и училищното образование срещу "джендър пропагандата". Да си куиър, по думите на Троян, е политическа позиция и отстояване на една антинормативност ...

публикувано на 14.08.24 в 09:51

Олимпийските игри в Париж – между величието и противоречието

Олимпийските игри, които са своеобразен празник на мира, разбирателството и човешкия дух, се превърнаха в арена на крайни емоции и остър сблъсък между истина и пропаганда. Въпреки всичко в Париж тази година възтържествуваха спортните и културни постижения на епохата. За спорта, олимпийските игри , скандалите, философията и културата ни на..

публикувано на 13.08.24 в 13:05
Имане Хелиф (вдясно) и плачещата й съперничка Анджела Карини

Пол, спорт и етика, или как да направим така, че да не изключваме никого?

В "Часът на етиката", рубрика на предаването "Време за наука" беше обсъден скандалът, който избухна на Олимпийските игри, когато алжирската боксьорка Имане Хелиф и тайванската боксьорка Лин Ю Тин бяха допуснати до участие в турнира за жени, въпреки че преди това бяха отстранени от Световната боксова асоциация след хормонален тест. Темата е..

обновено на 13.08.24 в 12:45