Представете си, че живеем в свят, в който бързоразвиващите се технологии не говорят за затриване на човека и неговите качества, умения и талант, а дори и недостатъци. В който колите не преминават със скорост, непосилна да разграничим с просто око автомобила от вятъра, и не оставят на място хора, които имат правото да го живеят тоя живот. Свят, в който облечеш ли костюм и малко власт, това не означава автоматично, че си над държавата и хората в нея. В който невинаги сме разединени, недоверчиви, мнителни, огорчени, оскотели, изморени от емоциите, чувствата, другите, от нас самите и живота като цяло.
И сега, като сте си го представили това, добавете още нещо в този почти идеален свят: култура, която зачитаме, и масовизация не просто на нужните ни, за да живеем продукти, пък и на онези, които ни правят да изглеждаме готини и заможни – а на културния и образователен продукт. Визуализирате ли го вече?
В интерес на истината откъм идеи това е напълно възможно, защото има хора, които вече са се осмелили да си помечтаят и да дръзнат да сбъднат мечтата. Вместо ваучери за храна и карти за спорт те искат да наложат карта за култура, която да предлага отстъпки именно при посещения на обекти, които развиват дейност в областта на образованието, културата и изкуствата. И ако това не е богата социална придобивка, значи ни е бедна фантазията.
Картата се казва "Знание+" и се базира изцяло на b2b модел, или казано с други думи – карта от българските работодатели за техните служители. Тя цели да подобри културните ни навици, като всеки неин притежател получава отстъпка, при това за двама, при посещение на някои от най-популярните театри, музеи, кина, книжарници, центрове за обучения и творчески занимания в София, а и не само. Създателите на картата – петима млади мъже от сдружение "Българска история“: Марио Мишев, Иван Кънчев, Любомир Благов, Йордан Русев и Александър Македонски – се стремят тя да достигне до всеки един областен град в България.
Когато годината е 2023 и е налице терминът "икономика на знанието“, предизвикателствата пред пазара на труда ще изискват от нас културно-образователно обогатяване, смята един от основателите на въпросната карта – Марио Мишев, който в "Какво се случва“ обясни каква необходимост имаме от достъп до култура.
"Знание+" – каза той – не разрешава някакъв чутовен проблем, не дава никаква панацея, но допринася за това хората да обърнат внимание на темата за личностното и професионално развитие, защото, от една страна – очевидно е културата какви ползи носи. Интелигентният човек знае – те не са материални, не са директни, те се трупат във времето. От другата страна, има и определени, т.нар. "soft skills" или "меки умения“, които чрез картата могат да бъдат набавени. Да не говорим и за чисто практичните умения, като езици и допълнителна професионална квалификация. Т.е. "Знание+" действително е един лост, с който човек може да се развива.“
Картата е първата социална придобивка у нас, чийто фокус е насочен към знанието, културата и изкуствата. Тя служи като мост между бизнеса и различните образователни и културни институции в България. Издава се на физически носител, но може да се управлява както от профила на потребителя в сайта, така и да се използва в съответните физически обекти. Сдружение "Българския история" вече разработват и мобилно приложение.
До момента над 60 организации в сферата на културата и образованието са станали част от портфолиото на "Знание+". Сред тях са Театър "Българска армия“, Театър "Възраждане“, Политехническият музей, Природонаучният музей, Националната опера и балет. Има и много онлайн обекти – магазини и академии.
Подробностите чуйте от Марио Мишев в звуковия файл.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg