В разгара на празничния месец май първокурсници от различни специалности на големите ни държавни университети – Софийския, Великотърновския, Пловдивския, Шуменския, Югозападния и Бургаския – се включиха в Националната олимпиада по езикова култура за студенти.
Олимпиадата се организира от Софийския университет за трети път. Тази година участваха 16 отбора и 41 индивидуални състезатели, които преминаха през писмен и устен кръг.
Според председателката на журито за втория кръг на отборното състезание проф. Светла Коева студентите са се справили блестящо, показали са умение да използват българския език, широки познания и възможности за мислене. "Най-важно от моя гледна точка е те да продължат да се развиват по същия начин, да продължат да бъдат любопитни към науката, да пазят чистотата на българския език и … в даден момент, когато завършат, да вграждат знанията си в България или, ако животът ги е поставел по такъв начин, че трябва да живеят на друго място, все пак по някакъв начин да допринасят и за развитието на нашата държава, смятам, че това е много важно." – каза проф. Коева.
Доц. Марина Джонова от Катедрата по български език, организатор на Олимпиадата, сподели: "За мен беше много интересен начинът, по който те успяват да изразят любовта си към българския език и защо се занимават с това, защото не само колеги от "Българска филология", но и от други специалности като "Психология" казаха, че това каква е тяхната професия не означава, че няма да се занимават и с български език, и с езиковата култура. Имаше у тях желание да разсъждават по проблемните въпроси на езиковата култура, както и да се видят с колеги от други университети… те се запознаха помежду си, видяха различни гледни точки може би по някои въпроси и може би някои приятелства дори се завързаха."
В предаването "За думите" гостуваха четиримата студенти от специалност "Скандинавистика" в Софийския университет, които спечелиха първа награда в отборното класиране. Радост Йовкова (капитан), Ана-Мария Антонова, Ивайло Александров и Йордан Стоилов внесоха в студиото чистотата, енергията и оптимизма на младостта си, както и много сериозното си отношение към образованието, родния език и отговорността на всеки от нас за неговото съхраняване и развитие. Чуйте повече в звуковите файлове.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg