Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преосмисляне на миналото с "Варненско лято" 2023

Когато става дума за празник на театъра у нас, при това не просто на българския, а на световния, от вече 31 години насам аналогията е само една – "Варненско лято".

Международният театрален фестивал е еталон за времепространство, което издига в култ играта в нейния най-възвишен вид. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които показват най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон.

Разпръсната на различни сцени и места във Варна, фестивалната програма представя истинско разнообразие от теми, усещания, подходи, визуални изживявания и чиста форма театър. Разделена в четири модула – българска и международна селекция, шоукейс (в буквален превод – витрина) и паралелна програма – тя кани зрителите на емоционално пътуване навътре към себе си и към човешката природа и душа въобще. Само си представете през какво преминава човек за десет дни театър и ще си дадете сметка за какво самоанализиране и преосмисляне на важните за нас въпроси говорим.

Театралното събитие на сезона – "Орфей" на Йерней Лоренци от Народния театър; "Коприна“ на Диана Добрева – първият български спектакъл, селекциониран и успешно представен на световната Театрална олимпиада, която тази година се проведе в Унгария; спектаклите, които представят кризите на модерния европеец "Това не го казвай!“ и "Дишай“. Някои от най-ярките постижения от българския театър през последната година, в това число и на театъра домакин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев "Укротяване на опърничавата“ и "Дебело прасе“; "Юн Габриел Боркман“ от Ибсен и "Ботушът“ от Лило Петров на Варненския театър; "Чест“ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от британския театър също е показано, само че на киноекрана – "Чайка“ с участието на Емилия Кларк, което всъщност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната програма е и танцовият пърформанс на Марион Дърова "Свободно падане“, в който участва и актрисата Мартина Апостолова.

Силен акцент в това издание на "Варненско лято" има и върху спектаклите на открито, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и вечният надслов за любовта във всеки от спектаклите, особено в "С гръб към залеза“ и "За любовта…“ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запомнящи се срещи със специални гости, като изтъкнатия и световно признат театрален теоретик, дългогодишен преподавател в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички говорят, макар това да не се казва, Саломе Льолуш.

Впечатление в програмата на фестивала прави и една международна конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.

Как пишем, разказваме, говорим за културата ни от периода 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо всъщност се оказва, че за да погледнем реално на преминалия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа перспектива, ако изобщо има такава, ни е нужна дистанция?

"Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ беше точната тема на конференцията и в нея взеха участие изследователи на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.

Проф. Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ, обясни например как е възможно да се напише историята на българския театър от епохата на социализма. По нейни думи театърът винаги се е интересувал от миналото. Той е един жив организъм, феномен, в който присъстват следи от това минало и едно активно отношение, дори зависимост от него. В същото време обаче театърът винаги ще се опитва да преодолее неговите окови. Защото в крайна сметка той не иска да бъде старомоден, да бъде театър от миналото, или онова, което Питър Брук нарича "мъртъв театър“, а да бъде чисто и просто съвременен.

Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който представи изследванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и причината 34 години след падането на Берлинската стена все още да се говори за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме пълно разбиране за идеологията на комунизма. 

А според доц. Петр Христов – театрален критик, преподавател и преводач от Чехия, да се говори за миналото е повече от важно, но и извънредно трудно. Трудността идва от това да намерим подход към собствената си история. Доц. Христов представи културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни сгради.

В международната конференция за преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, участие взеха още д-р Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за изследване на изкуствата, доц. Александър Донев от същия институт и журналистът и философ Тони Николов. Те обсъдиха въпросите на миналото и най-вече – как може да бъде намерен балансът между безпристрастния анализ на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите създатели. И изглежда, че пред всичко наистина се нуждаем именно от дистанцията на времето, за да разберем.

Още подробности за конференцията чуйте в звуковия файл.

Международният театрален фестивал "Варненско лято" 2023 ще продължи до 10 юни. Той се организира от фондация "Виа фест“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд "Култура“, Чешкия център в София и Първа инвестиционна банка.

Снимки –  "Варненско лято" 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

За скандалната пиеса на Иван Теофилов – 60 години по-късно

Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история.  Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...

публикувано на 25.04.24 в 17:55

Серия от лекции за тялото в киното с водещ Николай Колев

Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното".  "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..

публикувано на 25.04.24 в 17:29

Офорти на варненски ученици по рисунки на Владимир Димитров-Майстора

Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..

публикувано на 25.04.24 в 17:15

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53