Има спектакли, които ти засядат като бучка в гърлото и се чудиш откъде ти е дошло. А в същото време много добре знаеш, защото ти говорят или за нещо до болка познато, към което никога повече не искаш, а и нямаш сили да се завърнеш, или за нещо, за което само си слушал и изпитваш ужас, че може да те сполети. Да се превърне в новата ти реалност. Подобно чувство оставя "Ботушът" у хората – удря ги с бърз ритник, а после ги гледа как се давят в изтезанието си.
Постановката на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" е под режисурата на Стоян Радев Ге. К. и в нея участват четирима актьори – Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Четиримата, които ни връщат назад, за да разберем защо не можем да тръгнем напред. Защо все се пренареждаме и все няма ред.
Пиесата е дело на Лило Петров и както той пише – разказва за времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше "45 години стигат" и пееше "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца", остана далеч назад; за убитите, измъчваните, изселените, репресираните; за неосъществените мечти и за повсеместното бездарие, обуто в ботуши.
Отново ли това ни чака? Отново ли ще пренебрегнем Бога, вместо да се завърнем към думите му?
Тези питания отекват в нас заради времето, в което живеем днес, и в което – изглежда – сме живели винаги. За тях обаче ще научите повече, ако гледате постановката, която беше част от програмата и на 31-вото "Варненско лято".
А в звуковия файл режисьорът Стоян Радев говори за това кога свършва възмездието и кога започва отмъщението. И изобщо има ли граница между тях, или едни му викат така, други – иначе.
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Далеч от въпроси като "Какво е искал да каже авторът?", а и "Какво е искал да каже героят?", с ясното съзнание, че авторът и разказвачът не са едно и също нещо и напълно в обстоятелствата на това, че колкото автори, толкова и формулировки на дадено понятие, състояние или форма можем да открием, ние, като зрители, имам възможността да усетим свободата..
Една от структуроопределящите рубрика в "Голямата къща на смешните хора" е "Животът ни като виц". Този път повод за виц е появилата се за пореден път вест, че грандиозен комплекс от 50-метрови небостъргачи ще се строи на площ от 50 декара край булевард "Черни връх". Причината вестта, че и във Варна се канят да изсекат 5 декара горичка в местността..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg