Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Езиковото инженерство продължава или колко книжовни норми има българският език

Проф. Ана Кочева
Снимка: Венета Гаврилова

Както неведнъж сме установявали в нашето предаване, когато политиката се намеси в науката и в частност в науката за езика, последствията са печални. А политиката много обича да се меси тъкмо в езиковите дела. Излишно е да си припомняме защо, нали божем езикът е един от основните стожери на националната идентичност.

Съзнавайки това, още преди националното ни освобождение плеяда книжовници, будни и родолюбиви българи са се трудили да намерят най-добрия начин от диалектното разнообразие на живите народни говори, от писмената традиция на черковнославянския и на старобългарския език да оформят един обединяващ съвременен книжовен български език. Без да имат зад себе си авторитета и мощта на научна академия, университет, държава. И успяват – постепенно, в спорове и лутания, самообразоване и изучаване на други национални традиции. Процесът трае около век и половина и приключва няколко десетилетия след Освобождението докъм Първата световна война.

Днес българската езикова книжовна норма успешно функционира в образованието, администрацията, официалното общуване, всекидневието, паралелно с местните говори, които, макар и да губят сила в съвременния урбанизиран и глобален свят, все още са живи и жизнени.

Въпреки отдавна избистрената и установена езикова картина на българския книжовен език и българските диалекти обаче, около държавните ни граници продължават да изникват нови "езици", да се съчиняват речници и граматики в опит да се наложат книжовни норми на основата на български диалекти. В първото от две поредни издания на предаването проф. Ана Кочева,  ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география в Института за български език на БАН прави обзор на историческите  кодификации и прекодификации на български говори и на българския книжовен език и се спира на някои от последните.

Още през 1866 г. българите, намерили убежище в Банат, Австро-Унгария, след погрома на Чипровското въстание от 1688 г., се сдобиват с книжовна норма на своя говор, който и днес наричат "палкенски" без да поставят под съмнение неговия български характер.

Малко познат, но исторически достоверен факт е опитът през 30-те години на ХХ век в тогавашна съветска Украйна да се изработи "полетарска" норма на българския език за бесарабските българи, живеещи там.

Не успява да просъществува и "егейската" версия на българска книжовна норма, инициирана от гръцките комунисти след разрива между Сталин и Тито през 1948 г. и насочена към формирането на "славомакедонска" идентичност у политическите емигранти от северните части на Гърция (от български произход), но разграничаваща се от силно сърбизираната Скопска книжовна норма.

Пак по силата на политически натиск създадената през 1945 г.  македонска книжовна норма на българския език се налага, като още от създаването ѝ и до днес съзнателно и последователно се прави всичко възможно тя де се отдалечи от българския език, което обаче е възможно най-вече на лексикално равнище, тъй като структурата на езика не се променя лесно и под диктовка на извънезикови фактори.

Тревожно според проф. Кочева е едно ново начинание, подето в Сърбия, да се говори за някакъв "преходен" турлашки език/диалект, който обхващал всички говори не само около сръбско-българската граница, но и около сръбско-северномакедонската. Според специалистката идеята, инспирирана от определени политически цели, следва добре познат модел за езиково инженерство.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Писателско кафене, 1935 г.

Бохемството – артпоза или политгримаса?

В две предавания "Премълчаната история" продължава вглеждането в т. нар. "бохемство" – в неговите класически и соц. варианти. Говорим за местата и хората, за субкултурния контекст на явлението. В първата част участват: Мариана Първанова, автор на книги за софийската и бургаската бохема, подготвила ново издание за Варна, което скоро ще излезе на..

обновено на 05.09.24 в 10:41

Пивовари: Епизод 4 – Микропивоварите, ароматът и личното – Крафт като живот

В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас, след Освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега.  Във всеки епизод  с помощта на потомци, краеведи, историци, разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: Братя Прошек, д-р Кожухаров,..

публикувано на 04.09.24 в 13:05

Антарктида – познатата и непозната: 3 епизод – Учените в действие

В третия епизод от поредицата ви разказваме за работата, която нашите учени извършват на ледения континент. В началото доц. Борислав Александров от УАСГ разказва как се подбират хората, които нееднократно е участвал в българските експедиции. Антарктида – познатата и непозната земя: 1 епизод – Началото Антарктида – познатата и..

публикувано на 03.09.24 в 14:35
Северен елен

Как спят животните?

Науката не спи, но животните спят по най-причудливи начини. Да си припомним Спящата катерица от "Алиса в страната на чудесата", която не може да реши дали спи, когато диша, или диша, когато спи. Оказва се, че и извън разюзданото въображение на Луис Карол съществуват някои доста чудати животни.   Никола Кереков разказва във "Време за наука" за..

публикувано на 03.09.24 в 13:03

Пепеляшка и изборът на лична парола

Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове. Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за..

публикувано на 03.09.24 в 11:29