Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опърничавият днес Герасим Георгиев-Геро

Актьорът срещна публиката на 31-вото "Варненско лято" със спектакъла "Укротяване на опърничавата"

Снимка: Иван Дончев/dtp.bg

Театърът е истината. В последните дни той се случваше много усилено в морската ни столица, където се проведе 31-вото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Най-доброто от българската и световна театрална сцена през изминалия сезон се игра за хората, които искаха да излязат повече себе си от салоните. По-влюбени в живота, в изкуството, в любовта като най-върховното чувство, което може да изпълни сърцата, умовете и душите ни.

Всеки, който се качи на сцената, за да разкаже историята, в която вярва, говореше именно за любов. Защото тя е и винаги ще бъде всичко. Пък и има много общо с актьорската игра. Замислете се, в любовта няма място за его, за Аз-а, който напира да си каже и покаже кой е той всъщност. На театралната сцена също е така. Тя е толкова егоистична сама по себе си, че не търпи чуждо его, а само този, който е готов да отмести самолюбието си в името на това да даде на другите. Всичко е свързано с това да даваме и да не очакваме от отсрещната страна нищо в замяна. И актьорите, с които ни срещна "Варненско лято", правеха точно това. Защото те са опърничавите днес, тези, които се борят да я има културата у нас, да живее изкуството в нас, та понякога и вместо нас. Опърничавите днес, чието укротяване няма да е никак лесно, и слава богу. Защото всички се нуждаем от култура, изкуство и образование, за да ни има и днес, и утре.

Спектакълът на Драматичния театър в Пловдив "Укротяване на опърничавата" по Шекспир се играе в точното време. Сега, когато сме изгубени в промяната си и когато сякаш мечтаем за мирно подчинение, постановката на Стайко Мурджев ни провокира да искаме да овладеем цирка. Най-вече този в себе си. Не да го спрем, не да го унищожим, а само да го балансираме.


През смях и много зрелище два силни характера (и всички около тях) се борят за надмощие, независимо от поразиите, които оставят след себе си. Но защо?

Защо вярваме, че да упражняваш власт над другите, и то при оправданието, че го правим в името на доброто, е най-верният път към отстраняване на наличните недостатъци? Нима мъжката непоколебимост или пък женската твърдост не са само обвивка за сърцето, което жадува обич и топлина? Достижимо ли е щастието, или е важно как ще вървим към него? И ако обърнем всичко с поглед към днешния ден, не е ли по-добре и да сме малко опърничави? Поне за нещата, които си заслужават – като културата и изкуството например.


Да устояваш на онова, което те тика в ъгъла и да се чувстваш на място си там, където всичко бавно се руши, а иначе има потенциала за чудна страна, не е ли качество, което си заслужава да ухажваме?

Отново въпросите са много, но от един започва всичко – кои са опърничавите днес? Герасим Георгиев-Геро, който влиза в ролята на Петручио, говори за това в звуковия файл.

Снимки: Иван Дончев

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"1983" – театралният роман на актьора Стефан Цирков

Той играе своите роли в едноактната пиеса живот и разказва весело-тъжно за своето битие на сцената и извън нея. Първо 40 години като част от трупата на Хасковския драматичен театър, а сега и в книгата си "1983. Театрален роман". 1983-та всъщност е годината, в която актьорът Стефан Цирков попада под Ямача. Театърът е изкуство на саморазголването –..

публикувано на 01.01.25 в 16:58
Най-мащабна сред артнамесите в подлеза е дълбоката 5 метра фуния, дала името на микрофестивала

Подлезът до автогарата в Габрово – ново артистично пространство

Подлезът до автогарата в Габрово вече няколко месеца е ново артистично пространство и габровци го наричат "Подлезът на изкуството". Причина за това е футуристичната триизмерна инсталация на Невена Екимова, която е изработена от осем хиляди различни по размер бракувани метални кутии, дарени за проекта от фабрика в град Попово. Повторното използването..

публикувано на 01.01.25 в 12:28
Коста Каракашян

В ритъма на танцовото кино с режисьора и хореограф Коста Каракашян

Тялото е перфектният инструмент – за изразяване, за любов, а някъде там явно и за война, но най-вече за живот. То говори, премълчава, предизвиква, танцува. То понася, не издържа, винаги е на ръба, а и често много далеч от него. То е наше, а ние сме него. Едва ли има човек, който е гледал филми като "Мръсни танци", "Флашданс", "Божествени..

публикувано на 01.01.25 в 09:31
Доц. д-р Владимир Божилов (вляво) и Емил Янев

Напред към звездите

В последния си за годината епизод 572 "Трамвай по желание" отправя научно-романтичен поглед към космическия театър. По създала се вече традиция гост в закриващия за 2025 г. спектакъл е астрономът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски". Популярният астроном дълги години използва..

публикувано на 31.12.24 в 17:05
Тери Пратчет

Изкуството в мен: Фантастичният Тери Пратчет

Самото име Тери Пратчет ни потапя във фантастични светове и черен хумор, предизвиква ехидна усмивка и бурен смях. Книгите му са емблематични. За всички, които са разколебани дали да вярват в Дядо Коледа, предлагаме актьорска интерпретация на "Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа", най-нежният разказ на маестро Тери Пратчет.

публикувано на 31.12.24 в 15:35