Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опърничавият днес Герасим Георгиев-Геро

Актьорът срещна публиката на 31-вото "Варненско лято" със спектакъла "Укротяване на опърничавата"

Снимка: Иван Дончев/dtp.bg

Театърът е истината. В последните дни той се случваше много усилено в морската ни столица, където се проведе 31-вото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Най-доброто от българската и световна театрална сцена през изминалия сезон се игра за хората, които искаха да излязат повече себе си от салоните. По-влюбени в живота, в изкуството, в любовта като най-върховното чувство, което може да изпълни сърцата, умовете и душите ни.

Всеки, който се качи на сцената, за да разкаже историята, в която вярва, говореше именно за любов. Защото тя е и винаги ще бъде всичко. Пък и има много общо с актьорската игра. Замислете се, в любовта няма място за его, за Аз-а, който напира да си каже и покаже кой е той всъщност. На театралната сцена също е така. Тя е толкова егоистична сама по себе си, че не търпи чуждо его, а само този, който е готов да отмести самолюбието си в името на това да даде на другите. Всичко е свързано с това да даваме и да не очакваме от отсрещната страна нищо в замяна. И актьорите, с които ни срещна "Варненско лято", правеха точно това. Защото те са опърничавите днес, тези, които се борят да я има културата у нас, да живее изкуството в нас, та понякога и вместо нас. Опърничавите днес, чието укротяване няма да е никак лесно, и слава богу. Защото всички се нуждаем от култура, изкуство и образование, за да ни има и днес, и утре.

Спектакълът на Драматичния театър в Пловдив "Укротяване на опърничавата" по Шекспир се играе в точното време. Сега, когато сме изгубени в промяната си и когато сякаш мечтаем за мирно подчинение, постановката на Стайко Мурджев ни провокира да искаме да овладеем цирка. Най-вече този в себе си. Не да го спрем, не да го унищожим, а само да го балансираме.


През смях и много зрелище два силни характера (и всички около тях) се борят за надмощие, независимо от поразиите, които оставят след себе си. Но защо?

Защо вярваме, че да упражняваш власт над другите, и то при оправданието, че го правим в името на доброто, е най-верният път към отстраняване на наличните недостатъци? Нима мъжката непоколебимост или пък женската твърдост не са само обвивка за сърцето, което жадува обич и топлина? Достижимо ли е щастието, или е важно как ще вървим към него? И ако обърнем всичко с поглед към днешния ден, не е ли по-добре и да сме малко опърничави? Поне за нещата, които си заслужават – като културата и изкуството например.


Да устояваш на онова, което те тика в ъгъла и да се чувстваш на място си там, където всичко бавно се руши, а иначе има потенциала за чудна страна, не е ли качество, което си заслужава да ухажваме?

Отново въпросите са много, но от един започва всичко – кои са опърничавите днес? Герасим Георгиев-Геро, който влиза в ролята на Петручио, говори за това в звуковия файл.

Снимки: Иван Дончев

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011)

Литературният обмен между България и Полша

Това е първият от серия броеве на предаването, посветени на полската литература.  Пилотното издание на рубриката "На фокус: Полша" разказва за литературоведката и преводачка Ванда Смоховска.  Литературоведката и преводачка професор Ванда Смоховска-Петрова (1919-2011) – полякинята, емигрирала в България по време на Втората световна война, която посвещава..

публикувано на 10.02.25 в 16:30

Танцът като социална принадлежност за възрастни хора

"Аз съм тук" е проект за достъп до изкуство на възрастни хора, който отбелязва една година от съществуването си с усещане за смисъл и битка за държавна подкрепа. В рамките на проекта хора на възраст над 60 години получават възможност за курсове по латино, бални и народни танци, както и часове по оздравителна гимнастика. Първоначалното финансиране идва..

публикувано на 10.02.25 в 16:04

Изкуството триумфира в повече от една форма в "Сълза и смях"

"В памет" е изложбата, посветена на кинорежисьора Николай Волев, и включва негови картини и фотографии. Ще бъде открита на 11 февруари от 17.30 часа във фоайето на Театър "Сълза и смях" .  В изложбата, освен картини и фотографии на Николай Волев, публиката може да види картини на Влади Въргала, Петя Миладинова, Силвия Генова, Петър Георгиев-Рей, Ники..

публикувано на 10.02.25 в 15:06

Ropotamo CO и музикалната импровизация

Ropotamo CO е музикален колектив със седалище в София, който включва местни и международни музиканти, страстни аматьори и професионалисти в изследването на звука. Занимават се с експериментална музика.  Симоне Чивитило от групата, казва, че тя често е вдъхновена от филмова музика и е подходящо да се слушат на път. Всеки в групата си мени..

публикувано на 10.02.25 в 15:05
Кин Стоянов, Николай Табаков, Костадин Димовски и Антон Митов (от ляво надясно)

Николай Табаков и новата му книга "Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор"

Писателят Николай Табаков е завършил специалност " Българска филология " в СУ " Св. Климент Охридски " . Създател и управител е на издателска къща " Анубис " , спечелила сертификат " Златна книга " за принос в развитието на българската култура през 2010 г. Автор е на романи и разкази. Книгите му са издавани на сръбски, руски и..

публикувано на 10.02.25 в 14:25