Броени дни след премиерата на танцовото представление „Връзки“, на 3 юли в театъра в Търговище, предстои и второто му представяне. От есента се очаква представлението да се представи и пред софийска публика.
В студиото на „Нашият ден“ режисьорът и хореограф Неделя Ганчева, заедно с актьора Радослав Радев, говориха за ролите на връзките и отношенията в семейството, представени на театралната сцена чрез танц и музика. Те коментираха също дали е възможно тялото и движенията на актьора да бъдат разбрани по-добре от представление с говор и как без думи се изиграват различните нюанси на роднинските взаимоотношения.
Според Неделя Ганчева, „всички са танцьори, защото всеки от нас, ако има нещо, в което е прекарал целия си живот, това е тялото си“. И добавя, че би трябвало малко по-съзнателно да подхождаме към него и да следим процесите си в него.
Радослав Радев споделя, че „вече се чувства като танцьор“. В началото на процеса не познавал достатъчно тялото си и не му вярвал. „Всички ние танцуваме всеки ден, например, когато поздравяваме някого и му махнем с ръка. Идеята е да развием тези движения и мисля, че успяхме“, каза в допълнение актьорът.
Двамата разказват, че в началото са се чудили дали има начин един актьор да разкаже една история без помощта на гласа си. Оказало се, че е възможно и дори изключително приятно.
„Тялото не лъже. Много по-лесно е да предадеш емоция чрез тялото си. За мен е интересно да работя с образи и да си представям, че езикът на тялото е друг език и ние превеждаме от български на танцов език, който е друг вид форма на изразяване“, споделя режисьорът Неделя Ганчева.
По думите на Радослав Радев, в представлението актьорите не налагат, а предлагат различни емоционални състояния, като показват своята интерпретация за връзките в семейството и между хората, а всеки зрител сам извлича нещо за себе си.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg