Д-р Орлин Колев: Освобождаването на главния прокурор е съобразено с конституционните разпоредби

Със свой указ на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, президентът Румен Радев освободи вчера Иван Гешев от длъжността главен прокурор на Република България. Президентът подписа този указ преди решението на Висшия съдебен съвет. Това беше правилният ход, според д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски“ и в Университета за национално и световно стопанство, който коментира въпроса в ефира на "Нашият ден".

• Президентът издаде указ за освобождаването на Иван Гешев

Д-р Колев обяснява, че освобождаването на главния прокурор е в съответствие с разпоредбите на конституцията и не е необходимо да се изчаква решението на Конституционния съд. Това действие на президента на практика защитава конституцията.

Според д-р Колев указът, с който е освободен главният прокурор, може да бъде атакуван пред Конституционния съд, но той не вижда основание за такова сезиране. По негово мнение указът е издаден в съответствие със законовите изисквания и компетентността на президента. Той подчертава, че главният прокурор, като отстранен, няма право да сезира Конституционния съд. Въпреки това, указът може да бъде предмет на конституционно дело, ако бъде сезиран от някой от субектите, имащи право по конституция. 

Относно времето за новата процедура за избор на главен прокурор, д-р Колев посочва, че това зависи от Висшия съдебен съвет, но съдейки по изявленията, се очаква да свикат заседания на прокурорската колегия в срок от една седмица. Той посочва още, че според Закона за съдебната власт, цялата процедура за избор на главен прокурор ще отнеме около три месеца, макар че сроковете винаги могат да бъдат удължени.

Относно премахването на фигурата на главния прокурор, д-р Колев посочва, че това е “политическо решение“. Важно е да се “разглеждат отделните структури на съдебната власт в контекста на тяхната правно-организационна структура“. Според него, ако се разгледат самостоятелно, може да съществува модел без главен прокурор, където отговорността за координация на действията се разпределя между съдебните органи и следствените органи. Въпреки това, той предупреждава, че такъв модел може да доведе до “невъзможност за функциониране на прокуратурата“.

“Ако ги разглеждаме самостоятелно, тогава разбира се трябва да име една централизирана фигура, която би следвало да координира всички действия, но ако това бъде обвързано с други спомагателни механизми, и тук вече трябва да бъде намесен съдът и следствието. То тогава би могло да се установи модел, в който да няма главен прокурор. Възможно е да бъде премахната децентрализацията на прокуратурата, за да може да се отприщи възможността всеки един прокурор да може да разследва всеки един друг. Както може да се окаже в приличен вид една структура без главен прокурор, така тя може да бъде и абсурдна и да доведе прокуратурата до невъзможност за функциониране“, казва той в интервю за БНР. 

Чуйте разговора в звуковия файл.