Сценаристите у нас излязоха на протест пред Народното събрание, за да изразят недоволството си от условията на работа и предпоставките за създаване на най-важния елемент от всяка една филмова продукция – сценария. С това те поставиха началото на битката си за колективни договори, справедливо възнаграждение и спазване на европейските практики.
Протестът се проведе на 14 юни, който е обявен за световен ден на солидарност с американските сценаристи, стачкуващи вече повече от 40 дни срещу студията и платформите с искания именно за справедливи договори и възнаграждения. На този ден гилдиите на сценаристите в целия свят подготвиха различни събития, с които да покажат подкрепата си към стачката и да дадат гласност на проблемите си. Затова и Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, като член на Федерацията на европейските сценаристи, последва примера.
И макар българските сценаристи да са солидарни с колегите си в чужбина, битката им всъщност е за съвсем базови неща в България, които не могат да се постигнат индивидуално. У нас няма нито един сценарист, оператор или режисьор, който да е получил някога компенсация от частните национални телевизии за многократното излъчване на създадените от него произведения. Неслучайно в протестните действия на сценаристите се открива желание да се преборят с незачитането на автора, от който зависи всичко, като се сложи край на порочната практика.
Проф. Станислав Семерджиев, председател на БАФТРС, а и ректор на НАТФИЗ, гостува в "Кино с думи“, за да коментира ситуацията.
"Не просто трябва да се отчитат авторски права – обясни той. – Става дума и за това тези отчисления да са съразмерни.“
Оказва се, че в много от случаите независимите продуценти у нас правят опит да се премине към вариант за еднократно отчисляване на авторските права. В световен мащаб от всяко излъчване на филм или сериал сценаристите получават процент за свършената от тях работа.
"Вторият фактор, който е много важен – допълни проф. Семерджиев, – това е правото на колективно договаряне. В България в момента всеки е оставен да се спасява сам. Всяка коза за свой крак, както се казва. За съжаление, Министерството на културата – при всички опити да бъде помолено да стане медиатор между телевизиите и продуцентите, от една страна, и авторите, от друга – по никакъв начин не е реагирало.“
Вече почти няма държава в ЕС, в която да не се прави колективно договаряне – да има предварително заложени минимални ставки, които всеки продуцент и всяка телевизия са длъжни да изпълняват.
Индивидуалното договаряне, което е обичайна практика у нас, се явява като огромен бич за целия процес на авторство, защото – както казва проф. Станислав Семерджиев – силата на автора спрямо тази на продуцента, независимо дали става дума за кино или телевизионна компания, е минимална. Човек не може сам да преговаря и да се бори с дадена институция. Авторът е поставен в положение да се съгласява на тези условия, които се явяват чиста експлоатация.
От Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи са на мнение, че няма как културата и филмовата индустрия да се развива, ако държавата стои встрани и защитава бизнес интереси. Сценаристите настояват депутатите да се запознаят с предложенията им, а Министерството на културата да проведе преговори за колективни договори и да се ангажира с краен срок за подписването им.
В близките седмици предстои и приемането ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, който трябва да транспонира Директиви 2019/789 и 2019/790 на ЕК. Текстовете, закъснели с повече от година заради политическата ситуация, в която се намира страната ни, и които би трябвало да гарантират правата на авторите, отново обаче са в техен ущърб и откровено защитават телевизиите. Това поне открива БАФТРС в подготвените от МК и гласувани от МС промени. В проектопоправките на закона има и спорни моменти, свързвани с препредаването, които директно погазват Директива 2019/789.
"Според мен депутатите, когато се запознаят със същността на проблема, ще се съгласят с нас – каза още проф. Семерджиев. – Ако ние имаме наистина поне някакъв кратък период на относително затишие от политически характер, аз се надявам, че законът ще бъде коригиран в тези точки, които засягат правата на авторите, и ще бъде наистина изпълняван. Защото един закон може и да е много добър, но ако той не се изпълнява или пък още по-лошо – дори и да има правилник, който да прилага закона, няма контрол върху това как се изпълнява – нещата не вървят.“
Исканията на сценаристите у нас са подкрепени както от БАФТРС, така и от Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на телевизионните продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионни режисьори, Асоциацията на българските оператори и Филмаутор.
А повече за уважението към авторския труд у нас, за историята на гилдията на американските сценаристи и за това защо трябва да намерим начин да съществуваме заедно с изкуствения интелект, който също се явява някаква причина за протест – чуйте от проф. Станислав Семерджиев в звуковия файл.
Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите. Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен. Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg