Изречението "Опитите продължават" звучи на пръв поглед оптимистично. Съвсем не оптимистично, но напълно основателно, то може да обобщи един започнал преди десетилетия, но несекващ почин за създаване на нови "езици" на основата на българския книжовен език и неговите диалекти. Езиковото инженерство, както обикновено, е вдъхновено от политически цели във или на съседни нам държави. Учебникарският пример, разбира се, е набързо изкованата през 1945 г. под натиска на Коминтерна и обслужваща стратегическите тежнения на Сърбия в тогавашна Югославия, скопска или македонска книжовна норма, която днес е официалният език на Република Северна Македония.
В предишно предаване си припомнихме и за други опити за кодификация и прекодификация на българския език – някои останали като куриоз във времето като "пролетарската" от 30-те години на ХХ век, създадена в съветска Украйна за живеещите там бесарабски българи, или функциониращата и днес банатска, изградена още преди нашата съвременна българска книжовна норма за сънародниците ни от областта Банат в някогашната Австро-Унгария.
С удивление узнахме за свежата идея на сръбски специалисти, насърчени от научната мисъл на техни колеги от една голяма и силна държава на североизток, говорите около западната ни граница, че и около сръбско-северномакедонската да се обособят като някакъв "преходен" турлашки език или говор.
Този път в предаването "За думите" спираме вниманието си върху южните родопски диалекти и това, което се извършва с тях оттатък южната ни граница. Правим го с помощта на големия познавач на родопските говори и страстен изследовател на традицията и културата на родопчани – родопчанина.
Целта за обезбългаряване на българското мюсюлманско население, останало на територията на днешна Гърция и Турция, е толкова важна, че се преследва със средствата на репресии и опити за създаване на нова идентичност чрез обособяване на отделен език. Парадоксално, той се нарича с дума, която се е наложила в България, но не и сред самите българоезични мюсюлмани – "помашки".
Парадоксите, както обикновено при създаване на изкуствени тези и конструкти, са многобройни. Научните аргументи се пренебрегват за сметка на несъстоятелни твърдения, обслужващи конкретна политика. Самите създатели на граматики, учебници и речници на "помашки език" се лутат и "еволюират" дори при избора на азбука – от гръцка, латинска до кирилица. В стремежа си да откъснат българите мюсюлмани от всичко българско гръцките власти си затварят очите и дори насърчават активната политика на Турция за приобщаването и турцизирането им.
Големият отсъстващ от картината за жалост е българската държава, която продължава да не проявява никаква грижа и внимание към събратята ни, останали извън пределите на страната ни. Резултатът от неглижирането им е логичен – на своя старинен български родопски диалект те споделят, че България не им е никаква, защото само Турция ги зачита и се грижи за тях.
Чуйте разговора в звуковия файл.
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
