Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Езиковото инженерство продължава или метаморфозите на "помашкия език"

Снимка: БГНЕС

Изречението "Опитите продължават" звучи на пръв поглед оптимистично. Съвсем не оптимистично, но напълно основателно, то може да обобщи един започнал преди десетилетия, но несекващ почин за създаване на нови "езици" на основата на българския книжовен език и неговите диалекти. Езиковото инженерство, както обикновено, е вдъхновено от политически цели във или на съседни нам държави. Учебникарският пример, разбира се, е набързо изкованата през 1945 г. под натиска на Коминтерна и обслужваща стратегическите тежнения на Сърбия в тогавашна Югославия, скопска или македонска книжовна норма, която днес е официалният език на Република Северна Македония.

В предишно предаване си припомнихме и за други опити за кодификация и прекодификация на българския език – някои останали като куриоз във времето като "пролетарската" от 30-те години на ХХ век, създадена в съветска Украйна за живеещите там бесарабски българи, или функциониращата и днес банатска, изградена още преди нашата съвременна българска книжовна норма за сънародниците ни от областта Банат в някогашната Австро-Унгария.

С удивление узнахме за свежата идея на сръбски специалисти, насърчени от научната мисъл на техни колеги от една голяма и силна държава на североизток,  говорите около западната ни граница, че и около сръбско-северномакедонската да се обособят като някакъв "преходен" турлашки език или говор.

Този път в предаването "За думите" спираме вниманието си върху южните родопски диалекти и това, което се извършва с тях оттатък южната ни граница. Правим го с помощта на големия познавач на родопските говори и страстен изследовател на традицията и културата на родопчани – родопчанина.

Целта за обезбългаряване на българското мюсюлманско население, останало на територията на днешна Гърция и Турция, е толкова важна, че се преследва със средствата на репресии и опити за създаване на нова идентичност чрез обособяване на отделен език. Парадоксално, той се нарича с дума, която се е наложила в България, но не и сред самите българоезични мюсюлмани – "помашки".

Парадоксите, както обикновено при създаване на изкуствени тези и конструкти, са многобройни. Научните аргументи се пренебрегват за сметка на несъстоятелни твърдения, обслужващи конкретна политика. Самите създатели на граматики, учебници и речници на "помашки език" се лутат и "еволюират" дори при избора на азбука – от гръцка, латинска до кирилица. В стремежа си да откъснат българите мюсюлмани от всичко българско гръцките власти си затварят очите и дори насърчават активната политика на Турция за приобщаването и турцизирането им.

Големият отсъстващ от картината за жалост е българската държава, която продължава да не проявява никаква грижа и внимание към събратята ни, останали извън пределите на страната ни. Резултатът от неглижирането им е логичен – на своя старинен български родопски диалект те споделят, че България не им е никаква, защото само Турция ги зачита и се грижи за тях.

Чуйте разговора в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Антарктида – познатата и непозната земя: 2 епизод – Българската база

С думите на инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, започваме втория епизод за Антарктида на Радиоенциклопедия, в който ще разкажем повече за базата ни на остров Ливингстън. Инж. Сапунджиев се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на..

публикувано на 30.07.24 в 16:30
Стоян Георгиев

Изкуственият интелект и новите устройства могат да са полезни при определени условия

"В зората на айфоните, тъй като и аз бях пленен от новите технологиите, когато децата ми бяха 12-13 годишни, за първи път им дадох възможност да се докоснат до дигитални устройства, но сега, при децата от "Z" поколението, тази граници се смъква много и днес нормалното общуване лице в лице е вече непознато за младите", заяви в предаването "Следобед за..

публикувано на 30.07.24 в 10:27

Разновидности на звука "л" в българските диалекти

Дали заради онова прословуто телевизионно шоу от 2003 г., което роди песента "Сакауец" на "Хиподил" или заради близост в звученето, но в пространството битува твърдението, че пернишкото "л" е същото като онова "лениво" "л", подобно на "у", което се разпространява епидемично най-вече в речта на младите. Дори беглият досег до различните български..

публикувано на 30.07.24 в 08:10
История и съвременност в Баку

Старият Баку – декор от "Диамантената ръка"

Всеки, който е гледал "Диамантената ръка" с Юрий Никулин, ще се почувства у дома си в старата част на Баку Ичери Шехер. Да, да, снимките с ориенталския привкус на този и други известни съветски филми са реализирани в тази част на азербайджанската столица. В Двореца на Ширваншах, например, ще ви покажат стълбите, по които Андрей Миронов тича в..

публикувано на 30.07.24 в 07:55

Свищовската търговска гимназия

Държавната търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" в Свищов е едно от първите действащи професионални училища в България, за които разказваме в нашата радиоенциклопедия. Създадена е през 1883 г. Впрочем за първи път частно търговско училище или Първобългарско приватно училище в Свищов е открито още преди Освобождението – през 1873 г. от..

публикувано на 29.07.24 в 16:05