Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Режисьори изразиха несъгласие с предложените промени за оценяване на филмови проекти

Снимка: Pixabay

25 от режисьорите ни изразиха несъгласие с новопредложения начин за оценяване на филмови проекти при кандидатстване за финансиране от Националния филмов център. В отворено писмо те призоваха участието на фестивали и постиженията на автора да взимат превес над броя на създадените от него филми и привлечената публика. Съставената работна група от кинаджии обаче предлага промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, при които служебната оценка ще бъде с по-малка тежест при формиране на решение и по този начин доказалите се вече творци няма да имат никакво предимство при кандидатстване.

"Предложеното на практика означава проектите за игрални филми да се разглеждат, без да има особено значение кой е техният автор и продуцент“, се пише в писмото. В него режисьорите настояват авторското начало при подпомагането на българското кино да бъде "в основата на философията на държавната политика, осъществявана чрез ИА НФЦ“.

Сред режисьорите, подписали писмото, са Георги Дюлгеров, Весела Казакова и Мина Милева, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, Светослав Драганов, Милко Лазаров, Веселка Кирякова, Павел Веснаков, Надежда Косева, Иван Павлов, Димитър Коцев - Шошо и Ивайло Христов. Негов инициатор е Камен Калев, който беше гост в "Кино с думи“.

Той обясни, че с приетите промени в Закона преди две години, са се прокарали три-четири основни реформи, с които много голяма част от филмовата общност е доволна, защото те коригират функционирането на процеса по избиране на проекти, които да се субсидират от държавата през Филмовия център.

"Една от големите реформи – каза Калев – беше, че опитът на авторите преди 2021 година, преди промените в Закона, беше субективно преценяван от журито, което разглеждаше проектите. Тоест там всеки един от членовете на журито можеше по собствена оценка да каже: "Този човек има опит, който отговаря на три точки от десет“. С тази част от оценяването на проектите се спекулираше изключително много и затова се стигна до тази важна промяна – отрязъкът от оценъчната карта, от това как се изгражда цялата оценка за един проект, да бъде обективна. Да отговаря на критерии, които да не са в субективното преценява на членовете на журито.“

Така процентното съотношение при оценяването възлиза на 88 точки за художествената стойност на проекта, а служебната оценка придобива тежест от 12 точки.

"В последствие една част от филмовата общност, аз бих казал по-малката, видяха проблем в това и се опитват да променят тези постигнати реформи“, допълни още Камен Калев. "В Правилника има наистина необходимост от много корекции, които да се синхронизират със Закона, но според мен повечето от тях имат технически характер. Докато това, което тази работна група, която беше свикана в Министерството на културата в периода на обществено разискване за промени и допълнения на Правилника към ЗФИ – с това предложение, което касае тази обективна оценка и критериите, по които тя се изгражда – реално предлага фундаментално да се измени посоката за това кои филми трябва да бъдат субсидирани.“

Досега критериите, които изграждат служебната оценка, се оформят от постиженията на авторите. Режисьорите, които застават с подписите си в отвореното писмо, смятат, че именно това трябва да бъде основният им характер и не са съгласни с предложените от работната група промени – намаляване на тежестта на служебната оценка и формирането ѝ чрез тристълбова система, която включва: опит на режисьора и продуцента (колко броя филми е направил конкретният автор); обвързаност с броя на зрителите, до които са достигнали последните произведения от биографията на авторите; и постижения на фестивали.

Според режисьорите в доклада на групата дори не става ясно защо тя иска да промени критериите по този начин. Единственото обяснение е "по-балансирано представяне на автора“. Камен Калев е на мнение обаче, че това по-скоро означава "по-лесен достъп и обезличаване“.

"Оттам се оформя най-важният въпрос: Каква е държавната политика и защо трябва да се подпомага киното с държавни средства, какви са критериите да се финансират филми и какви да бъдат те? Това трябва да е държавна политика и тя е заложена по някакъв начин в по-общи текстове и европейски регламенти, които имат за цел да дадат посока, а всяка държава след това да прецени как да ги приложи. Колкото до филмопроизводството – то е част от т.нар. "културно изключение", твърди Камен Калев.

Подробностите чуйте в звуковия файл.

Снимка – Pixabay
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Случаят Йов" на Рене Жирар

Рене Жирар (1923–2015) е френски мислител, роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс" в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи департамента по френски език, литература и цивилизация.  Автор е на книгите:..

публикувано на 24.02.25 в 16:05
Боряна Маноилова и Атанас Петков

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка с премиера на сцената на Yalta Art Room

"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room.  Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на независимата сцена. Сценичният вариант и режисурата са на младата и талантлива Патрисия Господинова, а публиката ще види актьорите Боряна Маноилова в ролята на Йерма, както и Ахмет Исмаил – като Хуан, и..

публикувано на 24.02.25 в 13:50

"Пеперуди на Еверест": Музикалното вдъхновение зад творческата трансформация на Рос Росин

Новият документален филм "Пеперуди на Еверест" на мексиканския режисьор Октавио Майя Роча представя последното артистично пътешествие на международно признатия хиперреалистичен художник Рос Росин. Филмът е посветен на творческата еволюция на Рос през годините, а музикалният му съпровод носи личния почерк на българския артист Андрей Янев, който вече..

обновено на 24.02.25 в 13:26
Илия Бешков  „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо“, 1947 г.

Бай Ганьо и Константин Иречек: Диалог от миналото

В рубриката "Архивите са живи" отправяме поглед към развитието на българския политически живот през вековете, представен чрез едно уникално свидетелство. През февруари 1899 г. чешкият историк и белеатрист – Константин Иречек – публикува статия, в която отразява особености на българската политическа сцена. Ето един цитат от нея: "Българин с българин..

обновено на 24.02.25 в 12:06
От спектакъла

Независимият театър с Василена Винченцо - Коломоец

Василена Винценцо - Коломоец не е обикновена актриса. Тя е млад и изключително талантлив човек с дълго портфолио, който се е заел и да бъде собственик на пространството за независим театър Yalta Art Room. Част от личностите, които имат принос към обществото чрез изкуство. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2012 г. в класа на проф...

публикувано на 24.02.25 в 12:00