На 23 юни в 17.30 ч. в Столична библиотека се открива изложбата "Петдесетница" в памет на Младен Киселов. Експозицията включва 12 ескиза от сценографските проекти на естонския художник Владимир Аншон, макет на декор и снимки от репетиционния период на последния едноименен спектакъл на големия български режисьор и педагог Младен Киселов, творил в четири държави.
"През 2011 г. Младен Киселов ми предложи да направя сценографията за постановката на "Петдесетница", пиеса на английския интелектуалец Дейвид Едгар. Премиерата се състоя в Естонския национален драматичен театър през май 2012 г. Спектакълът бе признат от Съюза на театралните дейци за най-добър за сезона, а сценографията му беше отличена с Естонската държавна награда в областта на културата. Представлението вече не е в репертоара на театъра, но то живее чрез спомените и работните материали: скици, анимация, снимки, макет и видеоклипове. След като ни напусна Младен Киселов, този спектакъл се възприема като творческо завещание на майстора, ценно за всеки, който уважава културното наследство и приемствеността."
Владимир Аншон
"... Три часа и половина следях грандиозната панорама от събития и герои, страхувайки се да пропусна дори един ред - тук всяка дума беше важна. "Петдесетница" на Дейвид Едгар, брилянтно режисирана от Младен Киселов във великолепно създадената среда от Владимир Аншон, е истински шедьовър."
Борис Тух, "ПТЖ"
Младен Киселов е режисьор и педагог, за когото театърът е мисия, а не само професия. Пътят му, започнал в московския ГИТИС, в класа на Анатолий Ефрос, продължава в България, САЩ, Русия, Естония. Дълги години Младен Киселов преподава режисура и актьорско майсторство в Драматичната школа на университета "Карнеги Мелън" в Питсбърг (САЩ), като в един момент оглавява и катедрата. Участва със свои постановки в изданията на Театъра на нациите (Амстердам, Варшава, София), в международни театрални фестивали в Европа и САЩ. Името му е свързано с утвърждаването на драматургията на Йордан Радичков в България и по световните сцени. Поставя "Опит за летене" на Радичков в Народния театър "Иван Вазов", в Йелския репертоарен театър, САЩ и в МХАТ, Русия. Той открива за сцената пиесите: "Лазарица" от Йордан Радичков и "Сако от велур" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър, "Човекоядката" от Иван Радоев в Театър "София", "Бягството" от Михаил Величков и "Театър, любов моя! (Като лека въздишка)" от Валери Петров в Театър "199". В същия театър се завръща да работи отново в България през 2001 г. по покана на директора му Валентин Стойчев. Спектакълът му "Есенна Соната" от Ингмар Бергман се превръща в събитие в българския театрален живот. Носител е на международни и национални награди.
Владимир Аншон е театрален художник, дизайнер, живописец, график, иконописец, реставратор. След като завършва образованието си в Санкт Петербург (ЛГИТМиК), той свързва пътя си с Руския драматичен театър в Естония. Дълги години работи като "резидент-архитект" в Пюхтицкия Успенски ставропигиален манастир. Сред основните му изложби са: Пражко квадриенале - PQ99, Прага'1999, Eesti Kunstihoone, Талин'2001, Tallinna Vene Muuseum'2013, Централен театрален музей "А.А. Бахрушин", Москва'2018, Eesti Rahva Museum, Тарту'2021, World Stage Design, Кардиф'2013, World Stage Design, Тайпе' 2017. А сред значителните участия в групови изложби: Пражко квадрианале - PQ95, Прага'1995, "Итоги сезона 52", Център "Зураб Церетели", Москва'2016, ArtExpo, Ню Йорк'2016. Носител е на редица национални и международни признания.
Сценографска изложба "Петдесетница" е съвместна инициатива на театър 199 "Валентин Стойчев" и Столична библиотека.
Откриването на експозицията ще бъде моделирано от театроведа Майя Праматарова в присъствието на Владимир Аншон. Естонският художник ще изгради инсталация, вдъхновена от страната на Младен Киселов и съвместната им работа и приятелство през годините.
Входът е свободен!
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg