"Тези ярки узбекски картини и рижки "хайку“ на Марко Видал телепортират читателя "на живо“ да види цветовете им с очите си, да вдиша мириса им в ноздрите си и да усети болката им в сърцето си", пише поетът Валери Вергилов за втората стихосбирка "Синя пустиня" на български на испанския поет Марко Видал (1995).
Миналата година у нас излиза първата му книга "Едно мъжко момиче“. Той е славист и българист, превежда български поети на испански, издава техни книги. Има блог за съвременна българска поезия "La Tortuga Búlgara”, получил награда от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България, както и асоциация и издателство със същото име.
Публикува освен в испаноезичните литературни списания "Circulo de Poesia“, "Vallejo&Co.“, "Altazor“, "Liberoamerica“, "Kametsa“ и в българските "Нова социална поезия“, "Литернет“, "Литературен вестник“, "Литературен клуб“, „"Литературен свят“, "Съвременник“, "Страница“.
Между 2016 и 2019 година живее в България и започва да пише на български, бил е лектор по испански език в университети в Узбекистан и Латвия. В момента е докторант по литературознание в Мадридския университет "Комплутенсе" и работи върху творчеството на Александър Вутимски.
В думите си за "Синя пустиня" Кирил Василев отбелязва, че това е книга "пътуване към себе си, само че през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца“ и акцентира върху парадокса, че тъкмо "забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност“. Изпълнена с енергия, откровена, оголена до крайност, екстремна в хомоеротизма си, смела и чувствена, изследваща "пределите на плътта" новата стихосбирка утвърждава мястото на Марко Видал в българската поезия.
Чуйте Марко Видал .
Снимки – личен архив
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
