Какво е да си учител по България в чужбина?

Тя прекарва над 35 години в българското училище в Лондон, като оставя ярка следа за българското образование зад граница и успява да обедини в обща кауза българските родители и българското общност. Споделя, че нейното голямо призвание е да бъде сред децата и да бъде учител.

"Чувствам се щастливка, защото имах възможност да се докосна и да живея с посланик Иван Станчов. Хора, които един път са го видели цял живот са признателни за този шанс“, посочва Снежина Мечева.

Посланик Иван Станчов и Снежина Мечева.

През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Първото, което направи, когато дойде, е да възстанови затвореното от България училище за българчетата и то за всички, които желаят децата им да учат български в чужбина. Защото той беше 60 години емигрант и е мечтал за България, а децата му не знаеха български, защото не са имали възможност да ходят на училище, припомня тя.

"Всеки един посланик, дори да е имал съмнения в началото много бързо губи тези съмнения. И понеже моят ангажимент беше много стабилен, колегите с които създадохме колектива в същност почувстваха, тази отговорност. Човек има нужда от съдружие и ние направихме невероятен екип с колегите ми", пояснява тя.

След дълга и продължителна битка от 2011 г. мрежата от български училища в чужбина е част от българската образователна система. Днес училищата зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата подкрепа от държавата, те съществуват основно благодарение на труда, средствата, енергията и ентусиазма на сънародниците ни, живеещи извън пределите на България.

"Ние защитаваме национална кауза, съхраняваме българи и българското извън България", казва още Снежина Мечева.

През тази година тя напуска българското училището в Лондон, защото е време да се пенсионира. 

"Искам тези, който идват след нас да помнят какво сме направили ние. Да не замахват с ръка, че е било лесно и да продължат колкото се може по възрожденски. Защото ние от самото начало до последния си дъх сме работили с такава възрожденска дарителска кауза", твърди тя.