"Тристан и Изолда" на Байройтския фестивал през 1969 година

В съботната вечер (29 юли от 20 часа) ще звучи музика от Рихард Вагнер.
Поводът: през 2023 светът отбелязва 210 години от рождението на гениалния композитор. Всеки път, когато си припомняме "Тристан и Изолда", изживяването наистина е невероятно. Премиерния спектакъл в Мюнхен на 10 юни1865 г. ръководи Ханс фон Бюлов. Поставят операта в Лондон и Виена, а след смъртта на автора Феликс Мотл я представя в Байройт.

Ще надникнем в архивите на фестивала, изданието от 1969 г. Режисьор е Виланд Вагнер, диригент – Карл Бьом, а главните роли са поверени на Биргит Нилсон и Волфганг Виндгасен.

"Тристан и Изолда" се появява в разгара на работата върху тетралогията "Пръстенът на нибелунга", но сюжетът по келтска легенда от 13 век така обсебва Вагнер, че всичко друго остава на заден план. През 1859, само за две години, завършва едно от най-страстните си творения. Вдъхновено без съмнение от изпепеляващата любов към Матилде Везандонк. По това време Вагнер е в Швейцария – в изгнание след погрома на Дрезденското въстание. Все по-силно му влияят философските възгледи на Шопенхауер. Оттам и песимистичният колорит, който придава специфично звучене на гениалната партитура. Според автора на "Тристан и Изолда" любовта е и живот, и смърт. Денят е враг на влюбените, принудени да крият чувствата си. Нощта – техен най-верен приятел и закрилник. Непоносима е мисълта за раздяла, затова смъртта е единствен изход. Във всецялата отдаденост Вагнер открива истинската любов, лишена от суета и всякакви условности.

Наричат "Тристан и Изолда" най-великата музикална поема за любовта, победила смъртта. Опера, която в най-голяма степен отразява новаторските търсения на Рихард Вагнер. Невиждан по мащабите си епос: прочутата сцена на Тристан и Изолда из второ действие трудно може да се нарече дует – та нейната продължителност побира цяло действие в обичайния смисъл на това понятие. Музикалната тъкан е изградена от сложна плетеница от лайтмотиви, а гениалните тристановски хармонии и днес удивляват познавачите. Божествените дължини пък с рядко срещана романтична приповдигнатост, доведена до невиждан екстаз, са сериозно изпитание и за най-добрите.

Имате шанса да чуете сопраното Биргит Нилсон като Изолда. "Винаги съм се усещала в свои води в драматичните роли. Там има предизвикателства! Не обичам да пея тихо и романтично, изнервям се. Що се отнася до това, колко пъти съм умирала от любов на сцената като Изолда: точно 209 пъти! Смятам, че това е световен рекорд", твърди Биргит Нилсон.

• „Тристан и Изолда”, опера в три действия от Рихард Вагнер