Картините на художничката Петя Илиева са познати на шест континента, включително и на Антарктида. И май по-лесно ще бъде да кажем в кои държави не са показвани нейни произведения.
Платно от Петя притежава и президентът на Франция Еманюел Макрон. За широката общественост тя стана известна с проекта си Изкуство за дипломация, благодарение на който спирките на градския транспорт в София грейнаха със снимки от знакови места в различни държави и бяха тържествено открити от техните посланици.
Инициативата на художничката я заведе чак до Куба, където е осъществила още една своя нетрадиционна идея, а на място се е зародил нов интересен проект.
Петя Илиева разказва за Сиенфуегос, град в Куба, вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО, където е издигнат внушителен паметник на Васил Левски.
Петя през 2019 г.получава докторска степен с дисертацията "Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация". С творчеството си, което вплита в картини български шевици художничката популяризира страната ни по света. Тази мисия я отвежда и до паметника на Васил Левски в несъществуващ вече кубински завод. Там се ражда инициативата паметникът да бъде пренесен в центъра на Сиенфуегос, но местните власти отказват, защото в основата му е поставена капсула на времето от български до кубински младежи, която трябва да бъде отворена през 2032 година.
Д-р Илиева вече има готов проект, с който ще превърне и околното пространство край паметника на Васил Левски в Сиенфуегос в произведение на изкуството.
В края на нашия разговор не пропуснах да я запитам какво всъщност я е отвело в Куба. По инициатива на посолството на България в Куба тя организира изложба в залите на Паласио дел Сегундо Кабо в Стара Хавана, а освен върху двете електроразпределителни кутии нейни картини красят и подложките за сервиране в единствения български ресторант в Хавана.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg