"Вечер, докато сенките растат, расте и страхът на момчето, увеличава се, въпреки гласа, който долита изпод леглото и повтаря непрекъснато: "не се бой, момче, не си сам, изобщо не си сам". Това е разказът "Глас" на Давид Албахари от книгата му "Кравата е самотно животно". Известен е не само с писането си в жанра на микроразказа, но и с романите и есетата си, както и с преводите си.
За него La Vie littéraireпише: Албахари трябва да бъде "съхраняван" на полицата с бъдещи Нобелови лауреати. Сърбинът е един от великите писатели на този свят и ние не го знаем, или поне не достатъчно." На български Албахари има издадени шест книги: "Стръв", "Пиявиците", "Гьоц и Майер", "Лудвиг", "Братът" и "Кравата е самотно животно". За премиерата на последната беше дошъл у нас. Критиката настоява, че писането му се родее с Данило Киш, с Кафка, Хармс и Бекет, с Бернхард и Витгенщайн. Носител е на престижни литературни награди.
Ето как завършва есето на Албахари "Смисълът на поетиката, поетиката на смисъла":
"Иначе казано, вярвам в смисъла на литературата, която се разпространява като тайно учние – шепнешком, от ухо на ухо, – все едно какви цели си е поставил авторът. Читателят прави собствени открития, той не е механична играчка, която усвоява чрез безбройни повторения, а сам взема от текста каквото му е потребно. Четенето е непрекъснат процес на приспособяване, на своеобразно самопознание, себеоткриване дори там, където изобщо не сме очаквали. Ето защо, сигурен съм, че ще продължа да пиша и занапред с надеждата, че някога, някъде, за някого едно мое малко словосъчетание, може би само отрязък от по-дълго изречение, неочаквано ще се превърне във вестител на нов смисъл, в първа или дълго отлагана стъпка към ново разбиране, към дверите на просветлението, към единение със собственото битие, към пълнота, към себе си, та този някой да се разпознае и да каже: Да, това съм аз."
Писателят си отиде в края на юли.
Чуйте преводачката Русанка Ляпова:
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
