Разрешителното на ТЕЦ "Марица изток 2" е горещият картоф, който българските институции си прехвърлят. След четиригодишна съдебна битка и решение от Европейския съд, българският Върховен съд (ВАС) отказва да вземе решение по делото по същество и на основанието на формални нарушения го връща в Стара Загора за повторно разглеждане от местния административен съд.
Делото беше заведено от екологичните организации "Грийнпийс – България" и "За Земята" в началото на 2019 г., след като Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) позволи на теца да не спазва новите по-строги екологични норми за замърсителите серен диоксид и живак. Повод за делото беше разрешителното за работа, което ТЕЦ "Марица изток 2" получи в края на 2018 г. Това разрешително даде право държавната въглищна централа да изхвърля почти двойно над разрешеното количество серен диоксид.
България нарушава европейското законодателство, като позволява на "ТЕЦ Марица изток 2" да замърсява със серен диоксид без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. Това е заключението на Съда на ЕС от март 2023 г.
Тогава Съдът на ЕС отсъди в полза на правото на всеки да живее в чиста и здравословна околна среда и създаде прецедент за още дела срещу замърсителите.
Решението на ВАС от 31 юли е окончателно и не подлежи на обжалване, но съдебният спор ще продължи пред Административния съд в Стара Загора, чието решение отново може да бъде обжалвано пред върховната инстанция.
Междувременно ТЕЦ "Марица изток 2" ще продължи да се възползва от изключението от нормите за замърсяване въздуха, което ѝ позволява да отделя серен диоксид близо два пъти над допустимото и живак – над четири пъти.
Подробности чуйте в разговора с Десислава Микова, от "Грийнпийс – България".
Докато ВАС си затваря очите пред сериозния проблем с продължаващото токсично замърсяване на въздуха в района на ТЕЦ "Марица изток 2", прокуратурата в Смолян образува досъдебно производство по случая със замърсяването на река Девинска.
На 4 август отпадъчните води от дейността на фирма за бутилиране на минерална вода в Девин причиниха смъртта на стотици риби в река Девинска. Била е унищожена популацията на македонска пъстърва и маришка мряна в участък от 3 км между град Девин и язовир Цанков камък. "Заустените отпадъчни води са били от производствената дейност на предприятието и с битово-фекален характер – от поддържането на санитарно-хигиенните условия в помещенията", казаха от РИОСВ-Смолян.
Според риболовци, в реката е измряла не само рибата, но и бентосът – организми, живеещи по или на дъното на водните басейни, с които се храни рибата.
"РИОСВ никога не изследват седиментите в реките след като стане замърсяване. Много голяма грешка е да се прави зарибяване преди да се направят подробни изследвания на водата и на дъното. Сега и новата риба, която пуснаха в реката, може да се отрови." – каза Димитър Куманов, член на УС на Сдружение "Балканка".
Повече за екокатастрофата в реката край Девин – чуйте в разговора с Димитър Куманов.
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В епизод 575 "Трамвай по желание" прави дълбок поклон пред една от най-значимите фигури на българската популярна музика. Легендата за краля на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
