Център за експериментално куклено изкуство ще бъде създаден към Държавния куклен театър в Стара Загора.
Идеята е Центърът да има собствена, нова сграда, изградена в двора на театъра.
Сградата ще бъде построена от спечелилия Международния архитектурен конкурс за идеен проект, обявен от Старозагорския куклен театър през април. В конкурса участваха архитекти от над 30 държави, които са представили близо 100 проекта.
"Получиха се някакви естествени процеси, това не е въпрос на желание. Нашето развитие на театъра показа, че ние се превърнахме в последните 15 години в един естествен център за експериментално куклено изкуство. През 2003 година започнахме да правим нашите лаборатории в театъра. Те в началото бяха режисьорски лаборатории, после ги наричахме творчески лаборатории, работилници. Събират се хора от цяла България, от Балканските страни и от други държави. И ние им осигуряваме време да работят на нашата сцена, да работят по дадена тема, без да очакваме от тях краен резултат – тоест да изследваме процеса, а не да търсим резултата.
Това промени духа в театъра, промени отношението на всички колеги в България към нас самите. Винаги се получаваха много интересни неща по време на лабораториите. Фестивалът "Пиеро" за куклено изкуство за възрастни също допринесе за имиджа на нашия театър. Така постепенно се роди идеята, че ни трябва още едно сценично пространство.
Мечтата ми е да превърнем това ново пространство в център, в който могат да работят държавни театри и свободни, независими групи, да стават колаборации между български свободни групи, между групи от Балканите, от Европа. Всеки, който е спечелил интересен проект, би могъл да работи при нас в определено време, за да може да го осъществи, да намери неговия сценичен еквивалент и да може после тази продукция да се разпространява успешно", разказа в "Артефир" директорът на Старозагорския куклен театър Дарин Петков.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега текстът ще оживее за първи път на театрална сцена. "Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е..
С концерт-спектакъла "Стих, вокал и танц" се отбелязват 33 години специалност "Балетна педагогика" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". В навечерието на събитието, което ще се състои на 1 февруари (събота) от 18 ч. , в "Артефир" разговаряме с примабалерината и балетен педагог, доайен на българската балетна школа – доц...
Изследването на проф. Вера Бонева за Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) "Въобщественик: Книга за Чудомир" разглежда "по-слабо интерпретирани аспекти на Чудомировото дело – педагогическата и краеведската му дейност, наставничеството му спрямо млади творци, пътуванията му в чужбина". В монографията за първи път е разгледан подробно..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg