Д-р Павлина Върбанова, гост в ефира на "Нашият ден", повдигна важен въпрос за състоянието на комуникацията в съвременното общество. Тя изрази загрижеността си относно еволюцията на начина, по който говорим и общуваме и как това влияе на обогатяването и разнообразието на нашия език.
Д-р Върбанова сподели, че се опасява, че интелигентният начин на говорене и общуване става все по-рядък и често бива изтласкан на заден план. Според нея агресивният и обидният начин на разговаряне започват да се възприемат като нещо нормално в нашата комуникация, което е тревожно явление.
Със забързаното ни ежедневие се наблюдава тенденцията да общуваме с по-кратки фрази и да предаваме информация по-телеграфно. Според нея този начин на общуване не може да не оказва влияние върху богатството и разнообразието на езика.
Според нея е важно да владеем книжовен български език, особено при заемането на публични или политически длъжности. Тя задава въпрос за стандарта, който политиците, избрани в Народното събрание, следват при комуникацията си в медиите и социалните мрежи.
Със загрижеността, че някои политици използват агресивен модел на говорене, д-р Върбанова подчертава, че “властимащите не осъзнават пълноценно отговорността си към публичната комуникация“. Тя дори изразява подозрения, че това се прави съзнателно от някои политици, като се насърчават чувствата, които желаят да виждат у гласоподавателите, “защото в агресивна среда виреят именно тези чувства“.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
