85 години от рождението на Антон Диков

На 19 и 26 септември 2023 г. от 19.30 часа в две поредни издания предаването "Студио музика" на програма "Христо Ботев" отдава почит към личността и делото на един от най-ярките български музиканти от втората половина на отминалото столетие. Това е изпълнителят, педагогът, активно концертиращ артист и не на последно място човек с активна гражданска позиция и музикален общественик – пианистът Антон Диков, който на 29 август 2023 г. щеше да навърши 85 години. Трагични обстоятелства през 2004 г. прекъсват  жизнения му път едва на 66 години във време, когато големият наш пианист продължаваше да гради творчески проекти и активно работеше за тяхното реализиране.

Възпитал поколения български интерпретатори, много от тях днес също активно концертиращи артисти и педагози по света, самият той е наследник на фамилия с богати традиции в областта на музиката и изкуството като цяло. Неговата баба Райна Ковачева завършва пеене в Петербургската консерватория и е една от първите наши оперни певици, член на българското дружество "Оперна дружба", превърнало се по късно в Софийска народна опера. Бащата на Антон Диков, Венцислав Диков, по професия рентгенов инженер, е изключителен меломан, свирил на флейта, пиано и виолончело и въпреки ранната си кончина оказва голямо и плодотворно влияние върху музикалното възпитание на сина си. Майката, Елена Ковачева-Дикова изучава пиано във Виена и Мюнхен, а след завръщането си в България посвещава целия си професионален път на интензивна педагогическа дейност, като е и член на Колегията на частните педагози-музиканти в София. Именно тя е първият учител по музика на Антон Диков, който споделя за първите си стъпки в изкуството:

"Музиката е импрегнирала къщата ни. Дори не мога да си спомня кога съм започнал да свиря, защото спонтанните неща обикновено се губят във времето. Обикаляйки някъде между учениците на майка ми, съм започнал и аз. Никога за мен не е имало съмнение какво ще правя в живота си…"

Първите успехи на младия пианист идват, когато е на 10 години. На Първото общобългарско състезание 1949 г. той е отличен с грамота, а на второто през 1953 получава наградата на Съюза на българските композитори за изпълнение на българска музика. Тези първи изяви вдъхновяват и стимулират Диков към подготовка за изява на международния конкурсен подиум. Това се случва за първи път през 1956 г. на международния конкурс "Ференц Лист" в Будапеща. За това свое първо участие на голям международен подиум Антон Диков си спомня:

"Като много млад, на един от туровете на конкурса "Лист", трябваше да свиря Сонатата h-moll. Моят ред беше между двама руски пианисти – Лев Власенко и Лазар Берман. В тези екстремни мигове, докато чаках отзад реда си, чувайки виковете и ръкоплясканията, усетих, че си казвам: "Трябва да навлезеш дълбоко в Лист, в драматизма на тази музика, да дадеш всичко, което авторът е написал. Мисли единствено за сонатата, само това е важно за теб в този момент."


Две години по-късно, през 1958 г. Диков получава диплом и достига втори тур на големия конкурс "Чайковски" в Москва, отново в конкуренцията на Лю Ши Кун, Лев Власенко, Жером Ловентал, лауреат става Ван Клайбърн, а сред членовете на журито е и българският композитор Панчо Владигеров. Следва конкурсът "Кралица Елизабет" в Брюксел. Там Диков получава награда от Международната музикална фондация "Хариет Коен" (със седалище в Лондон) с президент английският композитор-класик на XX век Бенджамин Бритън. Наградата е за най-добро изпълнение на произведение от Йохан Себастиан Бах.

Периодът след бурното развитие и израстване бележи началото на концертната кариера на Антон Диков, която е активна до самия край на жизнения му път през 2004 г. Първоначално той концертира предимно в страните от т. нар. социалистически лагер, но постепенно се утвърждава и в останалата част на Европа, Америка и Азия. Сред имената на големите оркестри, на които Антон Диков е гостувал като солист, се открояват тези на Филхармония Париж, Берлинското и Белгийското радио, Ленинградска (днес филхармония на Санкт Петербург), Московска, Киевска, Чешка, Варшавска филхармония, оркестърът на Щаатскапеле Дрезден, швейцарски, френски, немски, италиански оркестри. Извън Европа прави две големи концертни турнета в Съединените щати със Софийската филхармония, последвани от редица самостоятелни гостувания пак там, многократни покани в Куба, Мексико, Колумбия, Венецуела, Бразилия, Япония и Южна Корея.

Антон Диков оставя името си и като първи изпълнител за България на редица шедьоври на съвременната музикална класика като интегралното изпълнение на клавирните концерти на Бела Барток. Осъществява и първите изпълнения на много български творби, някои от които посветени на него, като например Третия клавирен концерт на Веселин Стоянов. Прави и две интегрални изпълнения на бетовеновите клавирни концерти със Софийската филхармония: първото с диригент Димитър Манолов, а второто с Емил Табаков. Също така Антон Диков ни завещава изключително голямо звукозаписно наследство, съхранявано както в националното ни радио, така и в личния архив на неговата дъщеря и основен изследовател и пропагандатор на изпълнителското му изкуство - проф. д-р Елена Дикова.

Заедно със своя брат и също музикант Венцислав Диков, Елена Дикова е наш основен събеседник и пътеводител в музикалния свят на проф. Диков в първото издание на предаването "Студио музика", посветено на творчеството му, а във второто към тяхната компания ще се присъединят, макар и по телефона, трима от възпитаниците на проф. Антон Диков, днес успешно реализирани професионални музиканти в Европа и Америка: Асен Бояджиев, Евгения Радославова и Екатерина Тангърова. Наред с майсторските изпълнения на Антон Диков, в първото предаване за него на 19 септември слушателите ще имат щастието да си припомнят и гласа му, съхранен в Златния фонд на националното радио.