Несебър не попадна в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство в опасност, стана ясно след участието на българската делегация на разширената сесия на организацията в Рияд. Дали това е добра новина, или просто отлага решаването на наболелите проблеми, свързани с опазването на културното наследство у нас – коментира в "Какво се случва" проф. арх. Тодор Кръстев.
"Имаше серия от мисии на двете най-големи експертни организации в областта на световното наследство, като последната беше през 2023 година. С последния си доклад те обявиха, че Несебър вече отговаря на условията за вписване в списъка на световно наследство в опасност. Причините са натискът за градско развитие, незаконните строежи, въздействието на туризма, липсата на план за управление.
Според доклада в някои случаи деградацията на обектите е необратима – накърнена е специфичната многопластовост от различни цивилизации, загубен е приоритетът на средновековните църкви – казва проф. Кръстев – Няма да си разменяме реплики на бурна радост по повод факта, че Несебър не попадна в списъка на световното културно наследство в опасност, нима всичко е наред със Старинния град?“
"Противоречието между опазване и развитие е световен проблем – казва проф. Кръстев – една част от света разбира, че опазването може да бъде ценен ресурс за развитие и качество на живот. Друга част от света приема, макар и негласно, че опазването е пречка за развитието, то се смята за пречка пред финансовите и строителните интереси. Ние трябва да изберем към коя група искаме да принадлежим и от това ще зависи и бъдещето на Старинен град Несебър."
Чуйте още от позицията на проф. Тодор Кръстев в звуковия файл.
Проф. архитект Тодор Кръстев е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места ИКОМОС, международно признат експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по културно наследство, автор на архитектурни и урбанистични проекти за опазване на културното наследство и автор на над 100 научни публикации по темата.
Снимка – Уикипедия
"Поезия и памет на 90-те години" е уебсайт, който цели да популяризира българската поезия от края на XX век в съвременна аудиовизуална форма. Сайтът представя галерия кратки филми видеопоезия по стихове на български автори, серия от интервюта със съвременници на периода. На всеки от включените автори е посветена отделна страница,..
Музей "Ахинора" в Казанлък показва литературното наследство на художника Иван Милев в серия изложби, като първата вече е факт. Нарича се "Писма от степта" по един от ръкописите – така е озаглавен от автора, който изложбата представя. Създаден е между 6 и 8 октомври 1917 година. От същия период във фонда на Художествената галерия в Казанлък се..
Изложбени зали на галерията на СБХ – "Шипка" 6 представят внушителна панорама на съвременното световно и българско графично изкуство до 31 януари 2024 година. Поводът е деветото Международно триенале на графиката в София и неговата богата съпътстваща програма, включваща гостуващи изложби, лекции и демонстрации. Триеналето има близо 30-годишна..
Мая Манолова е талантлива млада художничка, дъщеря на големия художник Димитър Манолов. Мая винаги е търсила свободата в изкуството. И за да може да твори извън всякакви рамки и ограничения, в продължение на години ползва езиците, които владее, за да работи в корпоративната матрица, което отнема огромна част от времето ѝ. Но с подкрепата на съпруга..
В Сатиричния театър "Алеко Константинов" на 10 декември 2023 г. от 19.30 часа е премиерата на "Последният страстен любовник" от Нийл Саймъ н. Постановката е на Антон Угринов, сценографията на Свила Величкова, а музиката на Калин Николов. Опитвали ли сте да изневерите? На пръв поглед една несложна задача, която си поставя Барни Кешмън. В свят..
Идеята да бъдат събрани разговори, рецензии портрети, спомени за Иван Черкелов в книга е на Боян Папазов, който пише за него: "Беше роден за проповедник...
В Сатиричния театър "Алеко Константинов" на 10 декември 2023 г. от 19.30 часа е премиерата на "Последният страстен любовник" от Нийл Саймъ н. Постановката..
За четвърти път Антикорупционният фонд връчи наградата си "Червена линия". Получават я журналисти от печатни издания, електронни и онлайн медии, които чрез..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
