Несебър не попадна в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство в опасност, стана ясно след участието на българската делегация на разширената сесия на организацията в Рияд. Дали това е добра новина, или просто отлага решаването на наболелите проблеми, свързани с опазването на културното наследство у нас – коментира в "Какво се случва" проф. арх. Тодор Кръстев.
"Имаше серия от мисии на двете най-големи експертни организации в областта на световното наследство, като последната беше през 2023 година. С последния си доклад те обявиха, че Несебър вече отговаря на условията за вписване в списъка на световно наследство в опасност. Причините са натискът за градско развитие, незаконните строежи, въздействието на туризма, липсата на план за управление.
Според доклада в някои случаи деградацията на обектите е необратима – накърнена е специфичната многопластовост от различни цивилизации, загубен е приоритетът на средновековните църкви – казва проф. Кръстев – Няма да си разменяме реплики на бурна радост по повод факта, че Несебър не попадна в списъка на световното културно наследство в опасност, нима всичко е наред със Старинния град?“
"Противоречието между опазване и развитие е световен проблем – казва проф. Кръстев – една част от света разбира, че опазването може да бъде ценен ресурс за развитие и качество на живот. Друга част от света приема, макар и негласно, че опазването е пречка за развитието, то се смята за пречка пред финансовите и строителните интереси. Ние трябва да изберем към коя група искаме да принадлежим и от това ще зависи и бъдещето на Старинен град Несебър."
Чуйте още от позицията на проф. Тодор Кръстев в звуковия файл.
Проф. архитект Тодор Кръстев е почетен член на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места ИКОМОС, международно признат експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по културно наследство, автор на архитектурни и урбанистични проекти за опазване на културното наследство и автор на над 100 научни публикации по темата.
Снимка – УикипедияПисателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Младежкият театър "Николай Бинев" отбелязва 80 години от своето създаване с премиера на куклената постановка "Вълшебната флейта" по операта на В. А...
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg