Българското кино не е във възход, но върви във възходяща градация, смята кинокритиката на тазгодишната 41-ва "Златна роза". А какво е един филмов фестивал без гледната точка на своите критици?!
Фестивалът на българския игрален филм отново е различен. Той предлага разнообразни филми като жанр, стил и търсения на авторите. Статистиката гласи, че това са 59 филма, от които 53 са игрални, 2 са документални, а 4 са сериали – новото в това издание на "Златна роза". 12 от тях се в основната конкурсна програма, а късометражното кино предлага 25 филма в седем отделни програми.
Гилдия "Критика" към Съюза на българските филмови дейци накрая ще връчи и наградата си. Всяка година списание "Кино" отразява "Златна роза", и то по калейдоскопичен начин. Всеки от критиците следи зорко програмата, а след това пише своята визия – за фестивала, за филмите, за тенденциите. По този начин се създава една пълна и всеобхватна картина на най-новото в българската кинематография.
"Аз имах щастието да гледам "Уроците на Блага" и заявявам най-откровено, че това е изключителен филм. Филм, който според мен е не само на нивото на най-доброто европейско кино, но дори в някои елементи и детайли го надскача, защото във всеки компонент филмът е изваян. Да не говорим за историята – тя е универсална, а и Ели Скорчева е невероятна", каза Людмила Дякова, председател на гилдията и главен редактор на списание "Кино". По нейно мнение колкото и високо да са останалите филми, няма да надминат "Уроците на Блага". Неслучайно комисията единодушно избира филма за новото българско предложение за „Оскар“ през 2024 година.
Все пак има очакванията към другите заглавия в конкурсната програма и те са насочени най-вече към "Записки по едно предателство" на проф. Георги Дюлгеров и "Диада" на Яна Титова.
"Аз искам да погледнем нещата от друг ракурс – каза Геновева Димитрова. – Сред тези 12 заглавия, които има в конкурса на "Златна роза", 5 са дебютни, което си е жестоко само по себе си. От тях 4 са копродукции, както напоследък си е съвсем резонно да се прави – филмите да бъдат копродукция, всеки по-отворен продуцент ще предпочете в различни страни да има премиера филмът му. Но имаме и два независими, единият е дългоочакваният дебют на талантливия Петър Русев, завършил в Дания, наш приятел, който се казва "Апостол: един нежен рицар в Бруталия", със Георги Гоцин, който също е продуцент на филма. Много съм любопитна за него. Гледахме и "Аромат на липа" на Сиси Денкова от Щатите".
В "Артефир", макар и в третия ден на фестивала, Геновева Димитрова и Людмила Дякова споделиха своите очаквания, прогнози и мнения със слушателите.
В звуковия файл можете да чуете повече за:
• "Добрият шофьор" и размитите граници между документалното и игралното кино, на които ставаме свидетели на "Златна роза" 2023 посредством работата на Тонислав Христов;
• социално устроените режисьори и добрата работа с актьорите;
• какво мисли критиката за сериалите и филмите на историческа тематика;
• представянето на книгата "И един ден, когато стана писател…" на Филип Трифонов, с участието на сина му Мартин Трифонов и драматурга Николай Гундеров;
• както и малко любопитни факти за филмите "Аромат на липа", "Чалга" и "Чума".
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли, политически, икономически, обществени, са прекрасна лаборатория за един писател, смята Шумналиев. "Надарени сме от историята и от Бога да бъдем наистина заредени с творческа енергия и..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има такива хора – не е ясно дали се наричат писатели, прави уговорка той още във въвеждащия текст и продължава, но изглежда, че те не могат да не кажат думата си в края на своя следобед, преди да се е..
Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..
Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..
Защо фашистките и нацистките настроения стават все по-приемливи и често са бъркани с "консерватизъм" и как войната срещу реалността се задълбочава,..
Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с..
"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
