Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Чума" – филмова история за силата на саможертвата

Иван Владимиров и проф. Боян Биолчев участват с филма си, вдъхновен от Йовков, в конкурсната програма на "Златна роза" 2023

Людмила Сланева и Евелина Бибова
Снимка: zlatnaroza.bg

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им. Историята в "Чума" върви с нарастващ интерес, а тя стъпва на силен и изпълнен с енергия сценарий.

Проф. Боян Биолчев работи върху думите на Йовков, който според него е абсолютният български световен автор. "Чума" всъщност представя възможностите на нашата литературна класика, която прочетена с правилните очи - може да роди успешен филм.

Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и както твърди проф. Биолчев, изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

И той като сценарист, и режисьорът Иван Владимиров са приемни родители на идеята за тази филмова история. Те започват да работят по нея по покана на "Мирамар филм".

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайли са най-трудни за изкусуряване. По думи на Владимиров трудност е било не само намирането на къщи и костюми, които да пресъздават духа на атмосферата, но дори и откриването на хора без зъби, които да бъдат достатъчно автентични и да работят за целите на историята.

"Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си на чорбаджи Йордан той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Негов достоен партньор във филма е Евелина Бибова. Тя прави дебют в българското кино с ролята на Елица, а публиката тепърва ще има очаквания към нея. Иван Владимиров казва, че откриването ѝ сред всички, явили се на кастинг, е чист късмет.

Повече за "Чума" – вторият филм на историческа тематика в рамките на 41-вата "Златна роза" и един от дванайсетте, включени в конкурсната програма на фестивала – чуйте в звуковия файл. Разговорът със сценариста проф. Боян Биолчев и режисьора Иван Владимиров започва от мястото на саможертвата във филма. Снимки - "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07

В очакване на Китайската лунна нова година през 2025

Китайският културен център в София подготвя празнична програма в София и страната, с които ще отбележи Китайската лунна нова година. "Пролетният празник" е най-дългоочакваното събитие за китайските общности по целия свят и се отбелязва с пищни тържества и срещи с роднини и приятели. Българските любители на китайската традиционна култура ще..

публикувано на 09.01.25 в 08:10

Многоликият театър

Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от столичния афиш с премиери в края на миналата година.  Първите срещи с публиката са показателни за живота на представлението и в бъдеще. Специално е насочено вниманието към няколко много..

публикувано на 08.01.25 в 17:00
Сцена от спектакъла „Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир

Иска ми се да се занимаваме повече с творчеството, а не със системни проблеми

С премиерния спектакъл "Комедия от грешки" започва новата година Театър "София" . Представлението ще се играе тази вечер от 19.30 часа в " Théatro отсам канала". Постановката по една от най-ранните творби на Уилям Шекспир е дело на режисьорката Маргарита Мачева. "Комедия от грешки" е изключителна пиеса, защото като всички пиеси на..

публикувано на 08.01.25 в 15:23

Филм, посветен на африканската музика

"Радио Африка" е първият български филм, посветен на африканската музика. Това е и първият филм, който събира български и африкански артисти и изследва техните гледни точки по различни теми, като каква е средата, в която е създадена тяхната музика, каква е ролята на импровизацията, каква е личната им мисия в изкуствата.  Трите основни теми, които..

публикувано на 08.01.25 в 12:03