Като вселена, в която има от всичко и за всеки, която дава живот и смисъл, провокира чувства и емоции, киното държи на своето разнообразие. То обаче трудно би могло да съществува, ако мястото на жените в света на седмото изкуство е някак по-ограничено. И то не заради липса на желание, дори не заради клаузи, а заради ненавременни мерки.
Безспорен факт е, че жените са придали на родното ни кино образ и подобие на противоречивата, но брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква именно в женския свят – онзи красив, дързък, фин и емоционален свят. Не е случаен фактът, че тазгодишната 41-ва "Златна роза" стана домакин на учредяването на организацията "Жени в българското кино".
Полагането на основите ѝ именно в рамките на 41-вия фестивал на българския игрален филм допринесе още повече за неговата мисия – да спомага развитието и разнообразието на родното ни седмо изкуство.
Причината най-накрая това сдружение да се организира са конкретни проблеми, чието решение е належащо. Като спирането на сесиите на Националния филмов център, възможността въобще за кандидатстване и най-вече присъствието на жените в общата картина на българското филмопроизводство.
Организацията цели не само да работи за баланса в съотношението жени-мъже в родната ни киноиндустрия, но и да помага за изграждането на средата и преди всичко за богатството на разнообразието по отношение на темите и техните автори.
Председателка на женското сдружение е Зорница София, режисьор, сценарист и продуцент, автор на филма "Майка", който миналата година стана носител на "Златна роза". Тя е и част от журито за пълнометражно кино в 41-вото издание на фестивала.
"Това сдружение няма амбицията да бъде представително за всички жени, работещи в областта на правенето на кино и на сериали – филмово изглеждащи сериали за телевизия. То е сдружение на тези, които искат да бъдат представени, защитени и включени в един по-голям – европейски и световен – контекст на жени, които се борят основно за клаузите за включване и равнопоставеност. Но и не само, защото не ни е цел да само да защитим конкретно интересите на жени, неравнопоставеността в професията, а всички проблеми, които виждаме във филмоправенето и в законовите мерки за това, които по някакъв начин са убягнали на другите професионални асоциации и продължават да са проблем", каза Зорница София в "Какво се случва".
По нейни думи парадоксът у нас е, че жените режисьорки кандидатстват със своите филми, които често засягат женски теми или най-малкото имат специфичната и променяща представата за света женска чувствителност, пред комисия, в която преобладават мъже. Парадоксът е, че тази комисия оценя филмите, които са насочени към българската публиката, в която пък от своя страна преобладават жените.
Зорница София смята, че богатството на съдържанието всъщност е нещо, от което печели именно българският зрител, а и световният, защото филмите ни вече се радват и на селекции в големите фестивали в чужбина.
Член на новосъздадената организация "Жени в българското кино" стана и председателката на журито за пълнометражно кино в това издание на "Златна роза" Дина Йорданова. Тя е професор по история на световното кино в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. Преподавала е също така и в Канада, САЩ, Хонг Конг и Пекин. Специалист е по киното на Източна Европа, Балканите, Европа и Азия. А и е публикувала книги, посветени на историята на филмовите фестивали.
"Виждам, че има изключително активни млади продуцентки и режисьорки, които чувстват, че не могат да правят толкова, колкото душа им дава и колкото проекти искат да имат. Виждам и че има много трудности, те са не само за жените, но и за мъжете. В сферата на жените обаче си има специфични проблеми, така че е съвсем логично да се организират", каза тя по повод учредяването на сдружението.
Тя подчерта, че в конкурсната програма на 41-вата "Златна роза" има само два филма на жени режисьорки, което не е достатъчно.
Дина Йорданова говори и за възможностите, които режисьорите трябва да получат, за да реализират филмите си в по-кратък период от време, защото именно това ще им помогне да оставят следа и да създадат име, както и за факта, че у нас все още трудно назоваваме нещата с истинските им имена що се касае до историите във филмите и темите, които те засягат.
Председателката на журито оценява "Златна роза" като малък и задушевен фестивал, където всеки може да говори с другия, а пространството, което обитава, е много хубаво.
Повече чуйте в звуковия файл.
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg