Страдали ли сте от любов? Този въпрос навярно ще ви се стори повече от безсмислен. Разбира се, че сте страдали. Всеки е и може би така трябва да бъде. Питали ли сте се обаче от кое боли повече – от самата болка или от начина, по който ни е причинена тя? Защо не и: дали бихме могли да оцелеем след този сърдечен ураган, за да се запитаме това?
Въпросите са много и кръжат като лешояди около любовта: дали ще намеря истинската; дали изобщо има такова нещо като истинска любов; дали ще открия човек, който да ме обича безусловно, ако това въобще е възможно; дали няма да пропусна сродната си душа, защото още страдам за предишната, напуснала топлото кътче в сърцето ми, без дори да даде знак за това; как да кажа или по-скоро да покажа, че обичам човека до себе си, без да го изплаша и да го накарам да избяга от мен толкова бързо, колкото бяга гепардът, преследвайки плячката си; а дали всъщност, в стремежа си да намерим и задържим любовта, не се превръщаме именно в ловци, които жадно преследват плячката си, за да я "изконсумират" и да продължат към следващата? Така ли е в любовта – понякога си ловец, понякога плячка? И ако не е така, как е тогава?
Питанията, през които мислим и живеем любовта днес, са безброй, но това не ни спира да се чудим как боли от нея и защо. Само се замислете колко усилено киното се занимава с тази тема. Припомнете си и колко пъти болката всъщност става повод и за комичността в страданието ни.
Всеки е нечий любим или любима. Всеки обича някого и копнее за общо безвремие. Всеки е казвал, че ще обича вечно, а вечното често се оказва година, две, а може би и три, както смята Бегбеде. Това обаче изтрива ли изживяното дотук - прегръдките, целувките, споделените думи, миговете тъга и нестихваща радост, мечтите за бъдеще и дните за нищоправене, но заедно?
Защо винаги, когато всичко свърши, болката застава като малко червено дяволче на рамото ни и започва да ни шепти: "Върни, върни ѝ всичко! Да си вземе измислената обич и да си ходи!".?
Човек знае, че не става така, любовта остава в спомените и това ѝ е чудното. Етапите в живота ни се сменят, ние се променяме, хората идват и си отиват, но любовта остава. Може да смени лицето, тялото, съзнанието си дори, но е все там и ни говори за себе си. При това намира начин да го прави именно през киното.
Майя Виткова-Косев има своята "Любима" – късометражен филм, който взе наградата на критиката на 41-вата "Златна роза".
Историята в този филм си проправя път към режисьорката от твърдението, че когато има травма или неразрешима ситуация – човек може да покани другия на разговор в пространство. Все едно къде, важното е да сте двама и да говорите. И така, киното, в случая това на Майя Виткова-Косев, започва да разказва една абсолютно простичка история, без да се страхува от нея.
Млада художничка е оставена от своя любим, който вече гради ново безвремие с друга. Бившата "Любима" обаче още си живее в техните дни. Сюжетът е бално тривиален и въпреки това – през високата визуална култура, която има – приближава зрителя до света на чувствата.
"Любима" всъщност е един чувствен филм. Той е като музика – не защото самата тя заема важно място в структурата и звученето му, а и в самото зараждане на историята, а защото се носи като емоция по струните на зрителското сърце.
Симбиозата между Майя Виткова и Крум Родригес, оператора на филма, ражда някаква форма на магичност, а не просто образ. Двамата имат еднакви търсения в езика на киното. Затова и през обектива на камерата зрителят вижда не картина, а фина емоционалност.
Създаден в копродукция с Румъния, във този филм на Майя Виткова-Косев се долавя тъкмо влиянието на румънското кино, и то точно в присъствието на актьорите – начинът, по който функционират те на екрана е близък до документалното.
В историята се появява и един слон – метафора на натрупаната тъга. Самата Майя смята, че всеки зрител може да го тълкува дотолкова – доколкото метафората може да помогне на персонажа да излезе от мъката си. Пък и режисьорката обича да има големи животни в кадър. Те идват като истина вътре, подобно на децата.
До името на Майя Виткова-Косев стои пълнометражната ѝ игрална история "Виктория", която завладя не един фестивал и не една публика, но на тазгодишната "Златна роза" тя предложи късо кино на зрителите. С уважение към него и с идеята, че то е интересно упражнение за това доколко можеш да бъдеш лаконичен, след като си се занимавал с пълнометражното такова.
Все пак всяка идея, която се е приютила в съзнанието ѝ като образи, в "Любима" зрителят открива в актьорското изпълнение. Този късометражен филм кара Майя Виткова-Косев да се влюби отново в актьора.
Жаклин Даскалова е нейната "Любима", която има вярно присъствие и рефлекси и това дава възможност всички замесени във филмовата история да тичат в една посока.
Чуйте подробностите в звуковия файл.
Тази вечер в Археологическия музей на Варна се открива 33-тият международен джаз фестивал "Варненско лято", който тази година е тридневен. В програмата му са включени участия на Ари Ерев Трио от Израел и България, Джовани Томазо Квартет от Италия, звездната група Frantik Zen от Англия България, Ава трио от Нидерландия, The Story Tailors от..
Сюрреалистичен и възхитително чудноват "Слуховият рог" е апокалиптичен роман, който ни отвежда в мистериозен старчески дом. Главната героиня, енергичната 92-годишна Мариан, е отведена там от своето нетърпеливо семейство. В този странен свят тя се сблъсква с необичайни ритуали, палави монахини, левитиращи абатиси, звероподобни хора и човекоподобни..
В рубриката "Културен отпечатък" на предаването "Терра Култура" говорихме за живота между Виена и София и за срещата със създателката на българския подкаст за култура и изкуство извън България ArtPath - Теодора Милева. В разговора бе разгледана и работата на младата режисьорка на късометражни филми за Димитър Димов и Яна Язова. "Без минало няма..
В рубриката "Културен код" на предаването "Тerrа Култура" разгледахме изложбата "Летни импресии" на дизайнерката и художничка Даян Грант в галерия "Икар". Освен това обсъдихме културния код на България и Франция в контекста на опазването на световното културно наследство. Впечатляващата изложба на Даян Грант включва 20 абстрактни пейзажа, 11 рисунки и..
Продължава Седмицата на италианската култура (21-30 юли) в Държавен културен институт Културен център "Двореца" – Балчик, която се откри за седма поредна година. Началото бе дадено в Каменната зала на Двореца с изложбата "Операта – културно наследство на човечеството", тя съдържа колекция от творби живопис на редица известни италиански майстори,..
Днес, на 29 юли, честитим рождения ден на талантливата актриса Стефания Колева. За нея този период е изпълнен с летни турнета и нови професионални..
Бернхард Шлинк стана един от най-известните световни писатели с "Четецът", който беше филмиран и с номинации за "Оскар". Новият му роман "Внучката",..
Тромбата на Мишо! Как кой Мишо? Йосифов! Чуем ли нея или пък неговото име, означава едно-единствено нещо: първа класа. Той може да бъде както сериозен и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg