Колкото и да напредва светът, постоянно говорим за нас и другите. Винаги има "ние" и "те". Всичко се бори за напредък, в това число и разделението. То си копае разстоянието между общностите, нациите, етническите групи, хората с различна вяра, с различни пол, цвят, принципи и мироглед. Толкова ни е трудно да общуваме на една почва, какво остава, ако и земята ни е друга. Но кои сме "ние“ и кои са "те“?
Вярно е, че е важно и в какъв контекст е зададен този въпрос, но нима накрая няма пак да опрем до същото – те не са ние и ние сме те. Българинът това знае. Това е учил, това говори и дори и да не иска – към това се стреми. Обаче как знаеш, че си част от "ние“, ако ти самият не разбираш кой си? Защото, за да си толерантен към другите и отворен към възможностите, трябва да си колкото се може по-наясно със себе си.
Средата също е важна, нея си я избираме, но донякъде. Все има избори, които са направени без наше участие. Като това да се родим точно тук, в същата тази България, която и обичаме, и мразим.
"Какво се случва" се спря точно на този факт, при това в една хипотетична ситуация.
Българин си, отхвърлен по някакъв начин от родната си действителност и система, или поне така се чувстваш. Искаш не да избягаш, а да имаш шанс за друг живот. Да си жив, ама наистина, не само да се правиш на такъв. Дори да си напълно непознат, анонимен, да си скрит, но в същото време съвсем видим. Емигрант си. Някъде, където никой не знае нищо не просто за теб, а за страната, от която идваш. А това изобщо не е трудно, защото, ако ние знаем немалко за света, той за нас и скромни познания няма. Та там си, и какво правиш?
Вписваш ли се в ритъма на чуждите улици, споделяш ли въздуха с хората, които бързат бавно по тях, ставаш ли един от всички, които са необикновени в обикновеността си, вярваш ли, че си постигнал нещо, защото не си тук и си последвал мечтите си за твоето си нещо? Или пък търсиш себеподобни със сходна съдба – да си споделяте и радостта, и мъката? С тях повече цял ли си, или отново си сам сред сънародници? Как си, кой си? Какъв образ си изграждаш самият ти? А може би предпочиташ другите да свършат това вместо теб, така поне можеш да се оправдаеш с грешните стереотипи, в които си вкаран? Наистина, какво правиш в тази вече избрана от теб среда, в този дом, свят, живот? Какво се случва в теб?
Не са леки тези въпроси, затова и предаването на програма "Христо Ботев" на БНР отново се обърна към изкуството за съвет. И по-точно към киното. Все пак то е нещо, което се случва вътре в нас, докато го съпреживяваме колективно. Също като живота.
Сиси Денкова – българска режисьорка, която от 10-годишна живее в Щатите, сега е в България и носи "Аромат на липа" със себе си.
Тя прекарва десетилетие в Ню Йорк, учи и работи в театъра и независимото кино. Става част и от продуцентска компания в Лос Анджелис, както и консултант за сценарии и член на Women in Film отново там. През 2021 година режисира дебютния си игрален филм – именно комедията "Аромат на липа", която проследява пътя на преместилия се в българския анклав в предградията на Тенеси Стефан. Точно този филм е първият, изцяло продуциран в Америка. За него екипът получава одобрение от имиграционната служба на Съединените щати за 8 визи за български актьори. "Аромат на липа" тръгва по кината в цялата страна от 27 октомври.
"Филмът представя идеята за дома – на някаква локация, на някакво място, при някакви хора или самостоятелно. Но всъщност ти не се чувстваш у дома си никъде, ако не го споделяш с някого. Това означава, че идеята за дом принадлежи в някой друг, в хората около нас. Ние навлизаме в един режим, при който не инвестираме толкова много време и усилия в хората около нас. Това е нещо, което малко ме плаши в забързания начин на живот, който живеем в момента в Америка. Затова може би сме мотивирани да пишем сценарии, да правим изкуство и да ходим на театър. Това ме връща и към причината защо по време на Covid имахме такава жизнена нужда от изкуството, което ни припомня нещата, от които се отклоняваме“, каза Сиси Денкова в "Какво се случва".
Филмът ѝ, който стъпва на въпросите за принадлежността на човека и носталгията му към дома, всъщност е ведър и носи лекота.
"Ако липсваше тази доза комедия, щяхме да представим тези емоции – тематичните неща, които опират до носталгията, до нестабилността и нашите отношения един към друг като българи – мрачно. Аз даже не виждах какъв филм може да се направи за тези теми, ако не е чрез атмосферата на комедията. Всъщност ти не започваш с комедията, ти започваш с темата, която скриваш някъде между сюжета, смешките и персонажите. Когато си избираш стила и начина, по който разказваш и показваш картината, започваш именно от тежите теми. И казах "носталгия“ – това може би не изглежда тежко, но то те потиска понякога. Носталгията не те кара да се чувстваш щастлив според мен. Най-често ти е мъчно за нещо или не си напълно там, на мястото си, и си мислиш за някъде, където не си в момента. Така че не мисля, че това е някаква лека тема въобще“, обясни Сиси Денкова и допълни:
"Другото нещо беше нашата общност, нашето чувство на приятелство, нашите отношения един към друг – и като хора, и като българи. Там всъщност аз започнах с – ако си представите как се започва самото обработване на един сценарий, на една тема – всякакви идеи и задълбочени неща, които можеш дори да сънуваш. Даже тази приказка, която чуваме често за казана в ада, където във всеки казан на всяка нация има по някакъв дявол с вилица, който дърпа хората, които се опитват да изскочат, обратно долу. Пък при нас няма, защото ние сами се дърпаме надолу. Това много дълго ме притесняваше – защо това е толкова нашенско, защо тази концепция е точно българска? Това откъде идва, защо пък точно ние сме такива, а не някои наши съседи? Защо в българския казан няма нужда от дявол и ние сами се дърпаме надолу? Мисля, че този въпрос беше един от началните мотиватори за мен."
"Аромат на липа", който всъщност е написан от американката Джордан Трипиър, ни припомня и че където и да се намираме – винаги носим България в сърцето си.
За това говори и актрисата Албена Колева, която влиза в ролята на Дима. Тя също взе участие в предаването, посветено на образа на българския емигрант в киното.
По темата се включи и Иван Бърнев, който се превъплъщава в главния герой Стефан. От "Стъпки в пясъка“, през "Васил“, до "Аромат на липа" актьорът всъщност представя на зрителите пътя на емигранта. Какво за принадлежността на човека, и по-конкретно на българина, е научил чрез тези свои превъплъщения – можете да чуете в звуковия файл.
В него Сиси Денкова разказва и за живота си в Щатите, за идеята човек да бъде наясно със себе си и мястото си в света, за комедията като жанр, който заслужава уважение.
В "Аромат на липа" участват още Тончо Токмакчиев, Йоана Буковска-Давидова, Иван Петрушинов, Албена Михова, Рени Врангова, Георги Златарев, Мария Бобева, Ивайло Димитров и Жанет Иванова.
Снимки – Фейсбук страница на филма "Аромат на липа"Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg