Под това мото екип "За здравето" продължи тенденцията за гостуване на млади лекари, които ще определят бъдещия облик на българската медицина. С д-р Димитър Черкезов, освен за правото на професионален избор и на специалност, акцентирахме върху безценните уроци на опитните лекари и преподаватели, на познанията, придобити от общуването със западни колеги и на позитивното влияние на семейството.
След 4-годишното си образование във Федерална Република Германия д-р Черкезов се завръща в България, завършва с отличие и като специализант избира дерматологията. Негови учители са уникални преподаватели, с които българската дерматологична школа се гордее. Един от тях – проф. Николай Цанков, член-кор. на БАН, който е негов ментор и научен ръководител, също взе участие в диалога ни. Поводът бе отбелязването на 100 години от създаването на Българското дерматологично дружество – най-старото у нас, и предстоящият конгрес на лекарите от тази специалност.
"Професионалният шанс често ни спохожда, но е необходимо да го "уловиш", не да го пропуснеш, – подчерта д-р Димитър Черкезов, – именно оттук започва логичното израстването на всеки млад лекар, който следва мечтите си и ги постига, като "попива" всичко позитивно от доайените в своята лекарска среда."
Актуалното в разговора по темите, свързани с болестите по кожата, варираха от класическата екзема (атопичен дерматит) и нейните причинители, до псориазис и взаимовръзката между болестите на вътрешните органи и кожата. Слушателската активност насочи вниманието на събеседника ни към диагнозите "витилиго" и "уртикария".
Научихме също, че д-р Димитър Черкезов не гледа с едното око към други държави с по-развита и по-добре платена медицинска практика, а вече работи по своята специалност и се е утвърдил в българска болница, създал е семейство и се радва на своя тригодишен син Теодор, който носи името на своя дядо – дерматологът и мениджър Тодор Черкезов.
Ето как екипът ни постигна и другата своя цел – да подчертае огромното влияние и ролята на семейната среда в създаването на един професионалист, на един лекар!
Целият разговор с д-р Димитър Черкезов можете да чуете в звуковия файл.
На 28 април беше отбелязан Световният ден за безопасност и здраве при работа, посветен на значимостта на създаването на безопасна и здравословна работна среда за всички. В тазгодишната светлина, фокусът е върху въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето при работа (БЗР). Защо работим, или работата като житейски и..
В своята ежедневна рутина работата изпълнява роля, която е далеч по-сложна от простото изкарване на прехраната. Тя е източник на смисъл, идентичност и социално влияние. В рамките на предаването "Нашият ден" четири различни събеседника - юрист и психолог, книгоиздател и музикален продуцент, имигрант, както и антрополог , споделят своите уникални..
Как професионалното битие се отразява на човешката ни същност? Колко е важно да знаем кои сме и да откриваме смисъл в работата, която извършваме? Оставят ли работните ни часове място за каузи, етика и личен живот – разговор в "Нашият ден" със социолога Милена Статева . По думите на Статева трудът е това, което ни отличава от животните –..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек трябва да загърби егото си, за да осъществи истински контакт. Така е и в превода. Едва когато проявиш готовност да не гледаш с лице към собственото си его, би могъл да вникнеш в нечий чужд свят и да го..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
