Предизборните игри, ударите под кръста и изпуснатите нерви, но и какво позволихме на политиците да направят с нас? Разговор със Спас Спасов, кореспондент на "Дневник" и "Капитал" във Варна, която отдавна бе изоставена и приватизирана в лошия смисъл на думата. С какви очаквания е натоварен новият кмет на града и дали осъзнава, че гражданите на морския град са нетърпеливи, така че нещата да се случат радикално и бързо? Може ли това да му изиграе лоша шега, защото, както е известно, прекалените очаквания носят и прекалено бързо разочарование? Колко бързи и радикални ще са решенията му и къде са скрити неприятните изненади, заложени от бившите велможи на града?
Разбитата медийна среда
"Благомир Коцев наследява една разбита медийна среда във Варна, защото с изключение на Радио Варна, което е част от веригата на Националното радио, и на Телевизионния център, който е част от веригата на Националната телевизия, реално други местни медии, които да полагат усилия да правят журналистика, а не ПР, и медии, които да се занимават наистина с проблемите на града, такива каквито са, няма. Тази тенденция започна още от Кирил Йорданов, предходния кмет на Варна, в чиито обувки Портних се почувства изключително удобно, когато влезе в тях през 2013 година.
Купуване на медийно влияние започна още по времето на Кирил Йорданов и администрацията на Портних продължи тази традиция с огромно удоволствие, доколкото проследих този процес. Раздаваха се пари на базата на писма с добри намерения за медийно партньорство, които "медиите" изпращаха и получаваха достатъчно пари за издръжката си цяла година, т.е. те нямаха никаква друга нужда от други източници за финансиране. Разбира се, всичко това ставаше с обещанието за лоялност и подкрепа на онова, което администрацията на Портних прави.
...Сега тази медийна машина ще трябва да влезе в добрите стандарти, за да върши действително работата, за която е призвана."
Феодализъм и медии
Ситуацията е тежка по ред причини. Успоредно с работата ми за "Капитал“ и "Дневник“ се занимавам с проекта "За истината“, който е платформа за регионална разследваща журналистика. Работя с осем човека в цялата страна, които правят разследвания на място.
Трябва да ви кажа, че нещата, които колегите пишат, често ме изненадват, макар да е трудно да бъда изненадан. Целият Североизток е потънал в един феодализъм от най-чиста форма и това е феодализъм, установен от управляващи фамилии, които предават властта от баща на син. Фамилии, които владеят буквално всичко – от магазина, през дървата за огрев, до медицинската помощ и помощта за възрастните хора. Всичко, всичко, всичко – и по този начин са държани в продължение на десетилетия в абсолютна зависимост хора, които живеят в малки населени места, където медиите нямат достъп.
Така че въпросът за медиите е изключително важен, тъй като именно липсата на медии, именно липсата на критичност, направи възможен този начин на самоуправление в България. Затова все повече неправителствени организации от ЕС и самата ЕК, и от САШ, и от други страни в Европа, се насочват към регионалните медии, към развитието на регионалните медии или поне към реанимирането им, защото става все по-ясно че мейнстрийм медиите са едно, но липсата на "кучета пазачи" по места се е отразила изключително неблагоприятно на бизнес средата там, а оттам на бедността, на отчаянието, на ниското качество на живот и на всичко друго, за което се сетим."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg